— Що се отнася до почтителното отношение, приятелю, така не се говори с първия подофицер — укори го Кобс, който никак не харесваше изисканите маниери на Кларк.
— Тъй вярно, мистър Кобс — отговори невъзмутимо Кларк и се поклони дълбоко пред събраните моряци, които избухнаха в смях. — Просто исках да кажа, че мистър Фитсимънс трябва да се изразява малко по-почтително за младата дама.
— Това и правя — отбеляза спокойно Фитсимънс. — Отдавам й толкова уважение, колкото тя заслужава. Чух, че разбила сърцето на капитана. Направила го за посмешище на цял Чарлзтаун. Сигурно си мисли, че е твърде изискана за капитана. Че не й подобава да се омъжи за контрабандиста, който доставя доброто бренди на масата й. Чух, че е заминала за Лондон за откриването на ловния сезон. — Усмивката му беше пренебрежителна. — И още чух, че си търси за съпруг джентълмен с благороден произход. А май беше по-добре първо да се поогледа малко наоколо, преди да отплава за Лондон… Какво ще кажете, другари?
— Смятам, че капитанът не си го слага много на сърцето. Пък и така беше най-добре за него — намеси се неочаквано неразговорливият Тревълоуни.
— Сигурен съм, че младата дама отново ще обърне очите си към капитана, когато сложим съкровището в джоба си — заяви Кобс и изплю струя кафяв тютюнев сок над релинга. — Дано само не се върне с празни ръце от ловния сезон в Лондон, защото тогава капитанът ще бъде в голяма опасност.
— Как ти хрумна пък това? — попита любопитно Гримс, матросът, който работеше на помпата. Думите на Кобс бяха прозвучали многозначително.
— Чухме някои неща, когато мистър Кърби беше обърнал няколко чашки повече. В такива случаи става особено разговорлив. Този дребосък знае учудващо много — обясни с широка усмивка Кобс. Много е вероятно младата вдовица да опъне платна към него, ако не се добере до капитана. А защо не и към някого от нас, по дяволите!
— Наистина ли мислиш, че ще намерим съкровището? — попита колебливо друг от моряците, който носеше името Сампсън. — Никак няма да ми навреди, ако имам малко повечко пари в джоба си. Готов съм всяка нощ да опъвам по три платна, само и само да стигнем по-бързо. Вярвате ли, че капитан Лейтън ще подели богатството справедливо?
— Мисля, че този път няма да те прекараме под кила, приятелче, но само защото познаваш отскоро капитана на „Морския дракон“ и нямаш представа какъв човек е той — проговори предупредително Лонгакрес и останалите потвърдиха думите му със заплашително кимане.
— Не се горещете толкова, другари! Не исках да проявя неуважение — извини се бързо Сампсън, уплашен от мрачните лица на моряците, които изразяваха недвусмислено неодобрение. — Просто не бях сигурен и през главата ми минаваха разни мисли, разбирате ли…
— Е, дано е било само това, но след като си изяснихме нещата, не желая да чувам нито дума повече по този въпрос — заключи твърдо Лонгакрес. Големите му ръце обработваха сръчно и безкрайно деликатно едно крехко парче слонова кост.
— След като и без това заговорихме по темата — започна с важно изражение Кобс и смигна на Кони Брейди, който се беше разположил удобно в краката на стария пират, — бих си позволил да попитам какво ще правиш ти със своята част, стари Вълко?
— Имам си свои планове — отговори ухилено Лонгакрес. — Може би ще отворя кръчма в Сейнт Томас, нали сега е свободно пристанище и привлича сума ти народ. А какво ще кажеш за себе си?
Кобс разтегна уста в широка усмивка.
— Винаги съм искал да бъда скуайър Кобс и да живея в собствено имение. По душа съм си провинциален джентълмен, това е то.
— Можеш да бъдеш сигурен, че съседите ще те наричат скуайър Набоб — изсмя се Соумс Фитсимънс. — А ако те оставят да построиш сам господарския дом, ти сигурно ще го наречеш „Кобс Фоли“.
Моряците избухнаха в смях, Кобс също се ухили одобрително.
— А ти какво ще правиш с парите си, Фитсимънс? Да не си решил да купиш „Бларни Стейн“?
Соумс Фитсимънс отговори на изпратената стрела с подигравателен смях.
— Не — отговори делово той, станал по изключение сериозен. — Ще си купя шхуна и ще продължа сегашния си занаят. Имам чувството, че скоро ще започне нова война и пак ще има нужда от свободни кораби. Помислете само колко много червени сюртуци пристигат от родината — майка и какви ядове ни създават.
— Ей, внимавай какво говориш — изръмжа някой отзад. — Аз също не обичам червените сюртуци, но не позволявам да се говори против Англия.