— Мислех, че ти отговаряш за сделката, Теди. Колко искаш? — попита бързо той. Тъмната уличка и двете фигури, които го бяха заобиколили, му вдъхваха страх. Той се отказа дори от пазарлъка и не поиска да се намали сумата, защото знаеше, че в колониите ще получи поне тройно повече. Рядко се продаваха такива красиви момичета. Да вървят по дяволите, и Теди, и придружителката му! Най-разумното беше да приеме първото предложение.
Каретата изглеждаше странно празна, когато Кейт и Теди Уолтъм се върнаха в „Кингс Месинджърс Ин“. Те бяха уредили сделката за рекордно кратко време, тъй като клиентът плати без пререкания исканата цена. Между двамата цареше потискащо мълчание. Всеки седеше като онемял в своя ъгъл и сякаш напълно беше забравил за присъствието на другия.
Внезапно гласът на Кейт наруши тишината:
— Мисля, че тази вечер се справихме чудесно, Теди — отбеляза доволно тя и Теди Уолтъм отлично си представи лицето й въпреки гъстото було.
Стъписан от факта, че го нарекоха Теди, той отговори едносрично:
— Така е, сделката не беше лоша.
Кейт се изсмя развеселено.
— Трябва да призная — и това въпреки здравия разум, че постепенно започвам да се привързвам към вас, Теди Уолтъм. — Мъжът срещу нея бе обзет от ужас. — Да, така е, вече съм почти сигурна, че ще се разбираме отлично.
Теди усети как гърлото му пресъхва.
— Ами, доколкото виждам, моята работа при вас е свършена, милейди. Не ни остава нищо, освен да се разделим.
— О, Теди! — изсмя се Кейт. — Та веселбата едва сега започва.
Теди кимна в тъмното, макар да не разбираше какво му се готви.
— Сигурно се опасявате да не възникнат трудности след загубата на слугата ви, нали? Бяхте свикнали да е винаги до вас. Но след като си отмъстихте на дука, не мислите ли, че старата сметка е вече уредена? — попита с надежда той.
— О, Теди, ей сега ще разберете, че се лъжете — отговори Кейт, която отдавна обмисляше следващата си стъпка. — Тази вечер се чувствам толкова добре! Не ме измъчват нито страхове, нито съмнения. Вярно е, че изгубих Роко, но нали имам вас, Теди.
Мъжът едва не се скри под седалката. Последното, което искаше, беше да бъде вързан за полите на тази луда до края на дните си. Беше повече от сигурно, че краят ще бъде близък и ужасен, и макар че жена като нея заслужаваше участта си, той нямаше никакво намерение да присъства на публичното й обесване.
— Ах, Теди — въздъхна доволно Кейт, — тази вечер трябва да празнуваме. Как мислите, дали да си поръчаме от вкусния гълъбов пастет на мисис Фаргър? Ще се погрижа да имате и достатъчно ром, за да си прокарвате хапките. Такава нощ заслужава нещо по-особено — изхихика тя — Макар да се съмнявам, че в Кемъри празнуват. Как мислите, Теди, дали вече са получили колетчето ми? — попита тя и без да чака отговор, тихо запя песента за Грийнслийве. Теди Уолтъм нямаше нужда да види лицето й, за да знае, че спътницата му се усмихва.
— Не мога да понеса мисълта за още едно безвкусно ядене — проговори дукесата, когато икономът обяви, че обедът е на масата. — И въпреки това ще се преструвам, че нищо не се е случило, макар че всеки път, когато вдигна глава, срещам поне половин дузина изпълнени с надежда и страх очи, които следят всяко мое движение. Понякога се чувствам толкова безпомощна, че ми се иска да зарева като бебе, но не мога да им причиня това. Няма да разруша вярата на децата, че накрая доброто ще възтържествува. Може би много скоро ще се изправя лице в лице е този отвратителен дълг, но не днес, не днес — заяви твърдо тя. — Няма да се предам, Мери. Няма да се преклоня пред неприятел, чието лице не съм видяла.
Мери се усмихна с тъга. Под очите й имаше дълбоки тъмни сенки, последните дни бяха изтощили до смърт не само сестра й, но и нея.
— Винаги съм се възхищавала на твърдостта ти, Рина. Ти не се предаваш никога. Продължаваш да се бориш, все едно колко е тежко положението ти. Минаха вече толкова години, но аз помня отлично как се молех Бог да ми даде поне малко от твоята сила на духа и волята. И тогава мислех, а сега съм убедена, че сестра ми е непобедима.
Дукесата протегна ръка и улови треперещите пръсти на сестра си.
— Милата ми — прошепна с обич тя. — Ти винаги си знаела какво да кажеш, за да ме утешиш. Засрамваш ме с думите си, защото дълбоко в сърцето си се чувствам страхливка — призна тихо тя. Не бяха много хората, които имаха право да чуят това признание.