— Уесли! — извика тихо дукесата и изтича към замаяния граф. — Уесли, аз съм, Сабрина, дукеса Кемъри.
Стъклените очи на графа се втренчиха в приближаващата се фигура, но не я познаха. Пред погледа му витаеха мътни образи. Той усети присъствието на още няколко души в салона и зад себе си, чу стъпките им. Аха, каза си е мрачна усмивка той, ей сега ще покажа на този негодник кой има думата тук.
— Проклетници! — изрева той и преди някой да е разбрал какво възнамерява, измъкна от жакета си пистолет и диво го размаха.
— Сабрина, стой на мястото си! — проговори предупредително сър Джереми, който не смееше да предприеме нищо, защото държеше в прегръдките си примрялата си дъщеря. Но се придвижи напред и застана пред креслото на лейди Сара, за да предпази поне нея от евентуалния изстрел.
— Рина, недей! — проплака Мери, когато сестра й продължи да се придвижва бавно към обезумелия граф Рендейл, който се олюляваше и се държеше на крака само благодарение силата на волята си. — Този човек не е на себе си. Не можа да те познае. Рина! — изпищя тя, когато дулото на пистолета докосна гърдите на дукесата.
— Уесли, Уесли, аз съм, Реа Клер. Моля ви, Уесли, не насочвайте пистолета си срещу мен — зашепна настойчиво дукесата и мекият й глас извика в съзнанието на мъжа прекрасните дни в Кемъри, замайващия образ на едно младо момиче…
— Хванете го! — изкрещя дукесата, когато графът се свлече в безсъзнание на пода. — О, Господи! — изплака тя. Едва сега видя грамадното кърваво петно на ризата му. Коленичи на килима и докосна горещото му чело. — Изпратете за лекаря и кажете на Роули, че имаме нужда от нея. Трябва да се погрижим за графа, защото животът му виси на косъм — нареди строго дукесата. Слугите веднага преминаха към действие и вдигнаха окървавеното тяло на ранения, който едва дишаше. Отнесоха го внимателно в леглото му, което лесно можеше да се превърне в негов смъртен одър.
Тази нощ животът на граф Рендейл се крепеше на един съвсем тънък конец и веднъж или два пъти той дори прекрачи прага на смъртта. Ала дълбоко в него мъждукаше гордостта и упоритостта на всички Лотънови и именно тя му помогна да остане в света на живите. Нямаше да позволи да умре от ръката на един прост, мръсен тип в износен кадифен жакет. Досега никой Лотън не беше загинал от ръката на обикновен крадец или разбойник, затова граф Рендейл не се предаде нито за миг и успя да спаси живота си. Друг мъж, не толкова убеден в собствената си значимост, сигурно не би се справил с това изпитание.
Дукеса Кемъри се стресна от неспокойния си сън и скочи. Тя бе оказала да си легне и седя до леглото на графа чак до зазоряване, когато на небето се появиха първите розови ивици. Едва тогава умората я надви и тя си позволи няколко часа почивка. Все още изтощена, тя се отпусна назад във възглавниците и се замисли за неочакваната поява на граф Рендейл.
Люсиен и Терънс, Франсис, Ейвън и Ричард се върнаха само час след драматичното нахлуване на Уесли. Никой не се изненада, че не бяха открили и следа от циганите, които описваше Каролайн. Бяха препускали дълго под студения дъжд и това правеше факта, че търсенето остана без резултат, още по-жесток. След като дойде в съзнание, Каролайн получи пристъп на истерия и призна, че е измислила историята с циганите. Видът на полумъртвия граф Рендейл беше отрезвил разглезената млада дама. За първи път в живота си тя бе разбрала, че лъжите, които излизаха без усилия от устните й, бяха достойни за презрение и можеха да причинят много вреди. За съжаление тя не знаеше почти нищо от случилото се в онази злокобна сутрин.
Сър Джереми беше дълбоко засегнат и засрамен. За първи път очите му се отвориха за грешките на дъщеря му. Веднага беше заявил, че още на другата сутрин ще отведе в Уинтърс Хол гневната, но необичайно тиха Каролайн, и дукесата беше готова да се обзаложи, че в бъдеще младата мис ще има много по-строг родител.
Сабрина облегна главата си на копринената възглавница и черните къдрици се разпиляха по завивките. Разпуснатата коса и увисналите рамене излъчваха безгранична тъга и когато влезе в спалнята й, сърцето на дука се сви от болка. Господарят на дома беше станал и беше облечен за започващия ден, за който никой не знаеше до какво ще доведе.