Имаше обаче и хора, които беснееха от злоба и завист заради сегашното му положение. Данте беше уверен, че, стига да поискаше, можеше да има практически всяка жена от Чарлзтаун. Тази представа го развеселяваше, но не го караше да се чувства поласкан, тъй като знаеше много добре, че Алистър Марлоу, Хюстън Кърби или дори Лонгакрес биха имали същия успех, ако се окажеше, че някои от тях е в действителност английски маркиз. Единствено титлата караше сърната на неомъжените млади дами на Чарлзтаун да бият толкова силно.
Имаше обаче и други, които бяха на мнение, че късметът на Данте Лейтън е пострадал много повече, отколкото бе успяла да му причини злополуката при последното пътуване. Ако се съдеше по слуховете, „Морският дракон“ бил на път към потънало съкровище. Както твърдяха някои хора, Данте Лейтън спечелил картата на съкровището при игра на карти в Сейнт Еустатиус и на нея било отбелязано къде е потънал натоварен със злато испански галеон. Картата сигурно била истинска, защото капитанът на „Морския дракон“ бил известен като разумен и разсъдлив мъж, а някои дори твърдяха, че бил също така студенокръвен като митичното животно, на което нарекъл бригантината си. Ако капитан Лейтън наистина е тръгнал да търси потъналото съкровище, това в никакъв случай не било приказка за деца. Засега обаче капитанът и екипажът на „Морския дракон“ бяха пожънали само присмеха на почтените хора. Несметните богатства, на които се бяха надявали, се оказаха само няколко ръждиви парчета сребро, куп изпочупени порцеланови чаши, ръждясал астролабия и компас в изгнила кожена кутийка. Що се отнася до товара на кораба, там имаше само жалки остатъци от сандъци и бъчви, някога пълни със скъпоценни екзотични подправки, отдавна размити в морето. Вместо потънал испански кораб, натоварен догоре със златни слитъци, те бяха намерили отдавна потопен холандски търговски кораб — а в неговия трюм със сигурност не беше имало злато.
Беше крайно време „Морският дракон“ да престане да предизвиква съдбата, казваха старите моряци, които се мотаеха без работа из пристанището. Все мъже, които знаеха, че гордото и красиво море умее да поглъща и най-здравите кораби като сухи клонки, а дръзките им капитани и безстрашни моряци намират вечния си гроб в дълбините му.
Странна усмивка пробяга по замисленото лице на Данте Лейтън, като си припомни слуховете, които се носеха из Чарлзтаун за съдбоносното пътуване на „Морския дракон“. Алистър и Кърби не бяха пропуснали да го уведомят. Данте се взря в пламъците, които запалиха искри в сивите му очи, и се запита какво ли щяха да си кажат старите морски вълци, ако можеха да прочетат мислите му. Сигурно щяха да заподозрат капитана на „Морския дракон“ в съглашателство с дявола, помисли си той и устните му се опънаха в злобна усмивка.
— Милорд? — обади се Хюстън Кърби, застанал зад голямото кресло на капитана. — Имаме гост, милорд — съобщи невъзмутимо той, но тонът му не оставяше и сянка от съмнение какво е мнението му за тази личност.
— О, милорд — продължи бързо Кърби, преди Данте да е попитал за името на посетителя, — котката ще напълни панталоните ви с косми. Знаете ли колко е трудно да се изчеткат — обясни укорно той и хвърли отровен поглед към доволния котарак, който беше отворил едното си око и го наблюдаваше с отегчение.
— Кой е гостът, Кърби? — попита намръщено Данте. — Мисля, че трябва да го… — Но той не можа да продължи, защото вратата на салона се отвори с трясък и вътре нахлу едър мъж с дръзко лице.
— Капитан Лейтън! Радвам се да ви видя отново на крака. Видях ви да препускате по Трад Стрийт на големия си жребец и си рекох: не е лошо да направиш посещение на капитана. Не, че някога бихте ме срещнали на гърба на един такъв звяр като вашия! Не, сър, никога! Берти Макей не върши глупости. Той не е идиот. Никой не го е виждал да язди и няма да го види. Не разбирам вие как го правите — изговори на един дъх старият контрабандист и изгледа с присвити очи конкурента си. — После обаче си казах: Берти, този капитан Лейтън е пълен с изненади. В него е скрито много повече, отколкото си мислим. Той е добър капитан, трябва да призная. Берти Макей отдава всекиму заслуженото. Имах възможност да се убедя, че сте не само добър капитан, а и отличен ездач. Освен това съм чувал, че сте сигурен стрелец и смел фехтувач. Имали сте няколко дуела, нали, капитане?