— Ох, трябва да ви помоля за извинение — извини се с преувеличено смирение Берти Макей. — Не е много прилично да ви наричам капитан, нали? Сега трябва да се обръщаме към вас с милорд, май така беше — поправи се той и смехът му огласи стаята. — Господи, старият Берти Макей остана направо поразен, честно. Само като си представя, че капитанът на „Морския дракон“ е истински маркиз! Брендито започна да ми горчи в устата, казвам ви. Обаче — продължи той и вдигна поучително пръст, — мисля, че бих могъл да изтърпя още много неща, а тъй като умирам от жажда и трябва да продължа да говоря… — намекна дръзко той и хвърли поглед към чашата с бренди в ръката на Данте Лейтън.
— О, разбира се, капитан Макей — усмихна се Данте и посочи един стол, поставен далеч от топлината на огъня. — Заповядайте да пием по едно бренди. Кърби, дай чаша за капитана на „Ани Джейн“ — заповяда той, без да обръща внимание на презрителното изпухтяване на дребния стюард.
— Много сте гостоприемен, капитане — отвърна ухилено Бърти Макей, сграбчи стола, бутна го близо до огъня и намести едрата си фигура на седалката. Крехката рамка на стола изохка протестиращо.
Бърти Макей се разположи удобно и изгледа с доволна физиономия Данте Лейтън, но много скоро усмивката му избледня. Едва сега беше забелязал едрия котарак в скута на домакина си.
— Този май не ме харесва, а? Как злобно гледа само… — проговори объркано той. Макар че можеше да го изхвърли от стаята само с един тласък на силните си ръце, котаракът го караше да се чувства несигурен. Проклетите гадинки винаги са ми създавали проблеми и сигурно ще продължават да го правят, каза си той и потръпна от ужас.
— Мисля, че той разбира вашето отношение към него, капитане — обясни сухо Данте и помилва настръхналата козина на Ямайка.
— Точно така. Никога не съм понасял тези коварни животни. Винаги имам чувството, че знаят нещо, което аз не знам, освен това не понасям да се отъркват в мен. Много са тихи, а аз искам да чувам, когато към мен върви човек или животно, за да знам какво ме очаква и да мога да извадя пистолета си — обясни Берти Макей с усмивка, която разтреперваше сърцата на много от познатите му. Тази усмивка много рядко предвещаваше добро за нещастната личност, към която беше отправена.
— Хм… — Бърти Макей въздъхна доволно. Вече бе опразнил половината чаша, поднесена му от не твърде услужливия Хюстън Кърби. — Това стопля старите ми кости по-добре от огъня в камината. Навън е доста хладно — обясни небрежно той. Големите му пръсти потропваха в неравномерен ритъм по облегалката на стола. — Доколкото чух, „Морският дракон“ вече е готов за отплаване? Нали не мислите да се разделите с него? — попита любопитно той и в същото време поклати глава, защото знаеше отговора. — Не, нали? Така си и мислех. Жалко, защото отдавна мечтая да притежавам такъв прекрасен бриг като „Морския дракон“. Чудесно малко корабче е той — обясни капитанът и гръмкият му глас отекна в полутъмния салон.
— Благодаря ви, капитан Макей, но се съмнявам, че сте дошли тук, за да ми направите комплимент за кораба ми — отговори Данте Лейтън. Нямаше никакво желание да слуша празното бъбрене вя съперника си. Трябваше да узнае истинската причина за появата му.
Берти Макей се ухили зарадвано.
— Така е, прав сте, капитане. Но моля ви се, казвайте ми Берти, настоявам всичките ми приятели да ме наричат така — обясни той и погледна очаквателно мъжа, който от много години насам беше негов ожесточен съперник. — Аз съм човек, който обича да говори открито, и никога не съм се смятал за глупак. Освен това — прибави той с предупредителен блясък в тъмните си очи, който с един замах изтри дружелюбието от дебелото му червено лице, — не ми е приятно други да ме смятат за глупав.
— Сигурен съм, че никой, който е с ума си, не би си помислил такова нещо, капитане — отбеляза Данте и продължи да милва задрямалия в скута му Ямайка.
— Радвам се да го чуя. Да, сър, наистина ми се струва, че бихме могли да станем добри приятели — отговори Берти Макей и намигна.
Сивите очи на Данте Лейтън се присвиха и той огледа внимателно обезпокояващо дружелюбния си посетител. Знаеше, че старият контрабандист е най-опасен, когато се държи така. Нищо неподозиращите му жертви твърде често се заблуждаваха от заразяващата му усмивка и гръмогласния смях, но много скоро установяваха, че бащински настроеният великан е в състояние да им изтръгне сърцето със същата тази усмивка, с която им подаваше ръка. Добродушният му вид лъжеше. Никой не би могъл да предположи, че един толкова весел човек е способен на дела, които граничат с пиратство и коварно убийство. Малко бяха хората, които познаваха истинското му лице. Повечето почтени граждани на Чарлзтаун, особено онези, на които веселият контрабандист доставяше стоките си, отказваха да повярват, че Берти Макей, верен съпруг и баща на пет малки дечица, може да бъде убиец. Почти никой не вярваше, че капитанът би могъл да изпрати някой човек на онзи свят, освен в случай на неизбежна самоотбрана.