— Разбира се, всичко това е чиста спекулация — заяви твърдо Данте, — защото аз не притежавам нищо ценно, което бихте поискали да споделите с мен. Никога не споделям жените си с други мъже, но доколкото знам, вие сте щастлив съпруг и баща. Не деля и жребеца си, но вие и не яздите, нали, капитане? — попита той и изгледа замислено съперника си. — Изразихте желание да притежавате „Морския дракон“, но ние и двамата знаем, че на борда може да има само един капитан, и тъй като собственикът случайно съм аз… — Последните му думи заглъхнаха и в стаята се възцари потискаща тишина.
Гръмкият смях на Берти дойде неочаквано и стресна Ямайка от сладкия сън. Котаракът скочи от скута на капитана, стрелна се между краката на Хюстън Кърби и направо го събори върху излъскания под. Стюардът тъкмо беше влязъл в салона с нова бутилка бренди върху сребърна табла. Кърби светкавично сграбчи бутилката, но част от съдържанието й се изля върху панталона и ризата му.
— Както изглежда, вече няма да пия брендито ви, капитане — проговори многозначително Берти Макей и избухна в луд смях, предизвикан от жалкото положение на стюарда.
Кърби хвърли унищожителен поглед към капитана на „Ани Джейн“, надигна се тромаво и кипящ от гняв, затърси жалката гадина, която го беше направила смешен пред омразния съперник. Но колкото и да претърсваше стаята с искрящи от яд сини очи, никъде не се виждаше дори едно червено косъмче. Тъмните сенки по стените прикриваха злосторника. Без да каже нито дума, Хюстън Кърби закрачи тежко навън, болезнено засегнат в достойнството си.
— Да, капитан Лейтън, ето че още веднъж отговорихте на очакванията ми. Отдавна предполагах, че сте страшно дебелоглав. Добре, но все пак е жалко, защото дребното ни съперничество в миналото ми доставяше огромно удоволствие.
— Та това звучи почти така, сякаш вече съм напуснал този свят — отбеляза Данте, но лицето му не изразяваше нищо от онова, което ставаше в главата му.
— Не, не, дори напротив — отговори разгорещено Берти Макей. — Разбира се, човек никога не може да бъде сигурен дали ще се завърне от някое пътуване или не. Океанът е голям, много голям. Много неща могат да се случат и някои са напълно неочаквани. Един капитан трябва да размисли много добре, преди да вдигне платна. Може изведнъж да попадне в буря от ядове, разбирате ли ме, драги? Аз на ваше място бих проявил максимална предпазливост, капитан Лейтън, особено сега, когато „Морският дракон“ ще бъде принуден да разчита единствено на себе си. Вашият кораб няма приятели в Чарлзтаун. Или поне такива, на които може да разчита — заяви поучително той. — Е, сега е време да си вървя. Често обикалям пристанището и се срещам с какви ли не хора. Мислехме, че бихме могли да се обединим, да основем компания, да хвърлим всичките си средства в една обща кесия. Всички имаме своето честолюбие, но и контрабандата започва да ни омръзва. Честно казано, рискът става все по-голям — обясни доверително той. — Надявахме се поне веднъж да поработим заедно и да напълним кесиите си за следващите години. Това не ви ли напомня за баснята, капитане? Ще се радвам да видя „Морския дракон“ отново с издути платна в открито море. Желая ви приятен следобед. — Берти Макей се поклони дълбоко и ухилено се запъти към вратата. Данте го проследи с развеселен поглед.
— Нещо се мъти. Усещам го от сто метра срещу вятъра — отбеляза мрачно Хюстън Кърби и застана пред капитана си.
Данте погледна дребния стюард и с мъка удържа смеха си при вида на ризата и панталона му.
— Надявам се, че не сте помирисали самия себе си, Кърби. И не дишайте много дълбоко, че може да се напиете.
— Все още съм достатъчно трезвен, за да заловя онзи червен дявол — изсъска Кърби и огледа внимателно стаята с надеждата да открие жертвата си.
— А аз си помислих, че ще се помирите с Ямайка, защото и двамата не можете да понасяте капитана на „Ани Джейн“ — усмихна се Данте. — Знаете ли как изфуча насреща му Ямайка?
— Наистина ли му изфуча? — поиска да се увери Кърби и агресивността му веднага отслабна. — Ами, добре тогава, аз винаги съм казвал, че котакът не е глупав. Той има нюх към плъховете, не по-лош от моя.
— Да, мисля, че сте прав, Кърби — съгласи се през смях Данте. — Човек не бива да се пречка на пътя на хора като Берти Макей. Готов съм дори да повярвам, че е дошъл да ме предупреди колко опасно е да открия съкровището.