Хюстън Кърби изсвири през зъби.
— Не е повярвал в историята за холандския търговски кораб, така ли?
— Разбира се, че не. Но аз не съм го и очаквал. На негово място и аз не бих повярвал. Прозрял е малката ни хитрост, но тя не беше предназначена само за него. Исках да отвлека вниманието на глутницата улични песове от „Морския дракон“ и мисля, че успях — обясни замислено Данте. Помнеше колко му беше неприятно да излъже дори собствения си екипаж, но това беше единствената възможност да се запази в тайна истинското местонахождение на испанския галеон. На борда имаше твърде много мъже, които не знаеха да си държат езика зад зъбите, особено когато се запиеха в някоя пристанищна кръчма. Именно затова той бе взел решение да опази тайната дори от собствения си екипаж. Ако неговите хора вярваха, че търсенето е било напразно, другите търсачи на щастието също щяха да повярват. И без това трябваше да положат големи усилия, докато се изплъзнат от флотата главорези, чакали и скандално известни контрабандисти, които постоянно следваха кораба му с надеждата да се доберат до съкровището. Ако бяха разгадали играта на капитан Лейтън, те нямаше да се ядосат толкова много — но откъде можеха да знаят, че той и без това възнамерява да примами някои от тях на мястото на находката, обаче едва след намирането на съкровището?
Данте предполагаше, че Лонгакрес е прозрял истината, защото беше разгледал подробно картата още когато „Морският дракон“ хвърли котва пред Тринидад. Лонгакрес обикаляше Карибието още от детските си години. Първата му служба беше като юнга на пиратски кораб. Вече познаваше стотици карти на потънали съкровища и нищо не беше в състояние да го заблуди. Данте не му позволи да отдели много време на картата, но Лонгакрес си разбираше от занаята. Оттогава капитанът на няколко пъти беше залавял стария пират да го наблюдава изпитателно. Очевидно Лонгакрес изчакваше, но не изпускаше капитана си от очи.
За разлика от него, Алистър Марлоу беше посветен още от самото начало. Надзирателят на товара знаеше отдавна на кое място е потънал холандският търговски кораб. Двамата с Данте го бяха открили съвсем случайно, докато търсеха сигурни заливи по Бахамските острови, където „Морският дракон“ можеше да хвърли котва и да предприеме някои ремонти в случай на нужда — или в случай, че на хоризонта се появят твърде много от бригантините на Негово кралско величество.
Един ден „Морският дракон“ хвърли котва в една зелено-синя лагуна от наветрената страна на необитаем остров. След като оставиха моряците да претърсят сушата за прясна вода, Данте и Алистър се върнаха с лодката на „Морския дракон“. Докато гребяха към кораба, те забелязаха зад един издаден в морето скален нос неясна фигура на галеон между коралите. Отидоха да го огледат отблизо и установиха, че става въпрос за потънал кораб.
Алистър се потопи във водата и претърси внимателно находката. Данте го чакаше на носа на лодката и дори от това разстояние можа да установи, че корабът е от седемнадесети век. Голяма част от внушителната му кърма беше още цяла. Няколко бронзови оръдия, полузатънали в пясъка, бяха разпръснати около изгнилия кил.
Алистър на няколко пъти изскочи на повърхността и метна на дъното на лодката разни обезщетени от водата предмети, а накрая се прехвърли през борда с помощта на Данте. Без да си поеме дъх, той вдигна съкровищата си и ухилено ги показа на капитана. Западно индийското слънце опари безмилостно шепата корозирали сребърни Dubbelstuivers — стари холандски монети. Заедно с един ръждясал меч те бяха единствената плячка от потъналия холандски търговски кораб.
Безполезният меч бе върнат отново в мокрия си гроб, а по настояване на Данте холандските монети бяха прибрани на сигурно място в джобовете на Алистър като възнаграждение за усилията му. Двамата скоро забравиха случката — до преди месец, когато тя се оказа спасителната им идея.
При мисълта за това как двамата с Алистър бяха нарисували копие на картата, Данте се ухили доволно. Картата беше същата, само мястото на кръстчето беше леко променено. Дребен детайл, но той отведе „Морския дракон“ югоизточно от първоначалното място, точно в залива, където мирно почиваше холандският търговски кораб. Ако ги бяха заловили в тази измама, двамата щяха да бъдат много затруднени в обясненията си — разбира се, ако разгневените моряци им дадяха възможност да се оправдаят.
В първия миг, след като откриха потъналия кораб, екипажът на „Морския дракон“ изпадна в буйна радост. Ала след като моряците, които умееха да плуват, се потопиха в залива, където лежаха останките, разочарованието беше всеобщо. Нямаше никакво съкровище! Обаче не им остана много време да оплакват лошия си късмет, защото няколко от съперниците им контрабандисти се появиха иззад скалния нос с вдигнати платна и повече от очевидни намерения.