О, да, тя играеше ролята на изисканата дама, но сега горчиво съжаляваше за деня, в който бе решила, че е твърде добра за капитан Данте Лейтън. Кърби едва не се изсмя с глас. Как ли се беше почувствала, когато бе узнала, че контрабандистът от Чарлзтаун в действителност е английски аристократ? Колко жалко, че не бе могъл да види лицето на дамичката, когато й го бяха казали. А имаше време, когато капитанът можеше да стане неин, да, имаше. Тя обаче повярва, че в Лондон ще си намери нещо по-добро, и го напусна. Кърби се ухили доволно. Мисис Хелън Джордън щеше да си получи онова, което й беше отредила съдбата, но никога нямаше да постигне целта на живота си: да стане маркиза Джакоби.
— Не се тревожете за хубавия си сладкиш, Кърби — прекъсна размишленията му Данте и дребният стюард замръзна на мястото си. — Тази вечер няма да приема никого. Обзе ме необяснима умора.
По лицето на Хюстън Кърби се разля дяволска усмивка. Все още го беше страх, че капитанът отново може да падне в разтворените обятия на нахалната дама.
— Много добре, капитане, ще кажа на дамите, че не приемате посетители — повтори със задоволство той. — О, те са ужасно упорити, особено лелята, затова ще бъде най-добре да им обясня, че сте се почувствали зле.
— Кажете им каквото желаете, Кърби — отговори Данте. — Но ги задръжте далеч от очите ми — нареди строго той. — Кажете им, че се къпя. Все ми е едно какво ще ги излъжете, само да си отидат.
— Готово, капитане, ще го уредя. Оставете на мен — обеща тържествено Кърби и очите му засвяткаха злобно. Нямаше нищо по-приятно от перспективата да откаже на младата мадам достъп до къщата на господаря си.
Данте поседя още малко пред огъня, докато чу, че каретата се отдалечава, и се надигна. Всъщност не беше лошо да полежи малко във ваната, горещата вода щеше да го отпусне.
Само след половин час Данте Лейтън вече сапунисваше доволно косматите си гърди. Топлината се отразяваше благотворно на натъртените му ребра, напрегнатото чувство в гръдния кош беше изчезнало. Кърби тъкмо беше изсипал във ваната поредната кофа гореща вода и беше излязъл да се погрижи за вечерята. Както винаги, той беше подготвил грижливо всичко за господаря си: ризата и панталонът го чакаха на леглото, на масичката до ваната беше поставена чаша бренди.
Данте въздъхна доволно, гребна от сапунената пяна и разтърка косата си. После се потопи, за да се изплакне, и отърси водата от лицето си. Чу, че вратата се отваря, и властно протегна ръка.
— Подайте ми хавлията, Кърби. Очите ми са пълни със сапун — извика той и силно разтърка парещите си клепачи.
Мека, затоплена на огъня хавлия бе положена в протегнатата му ръка. Данте промърмори някаква благодарност и изтри лицето си.
— Какво беше това, по дяволите! — изруга внезапно той, когато до челото му се докоснаха меки женски устни. Отпусна се обратно във ваната и сапунената вода се разплиска по стаята. — Хелън — промърмори той, не особено изненадан от внезапната поява на смаяната жена, която само до преди миг сияеше от задоволство, че е успяла да надхитри самозабравилия се прислужник на любимия си.
— О, Данте, виж какво направи! — изхленчи тя, ужасена от измокрените си поли. — Роклята ми е ушита в Лондон по специална кройка и никъде в колониите няма втора като нея, а ти я унищожи напълно. Облякох я само заради теб, сърце мое — прошепна тя и направи отчаян опит да изтърси червения сатен.
— Щом се промъкваш зад гърба на един мъж, докато се къпе, трябва да очакваш, че ще получиш повече, отколкото ти е приятно — отговори невъзмутимо той.
— Това обещание ли е? — попита Хелън и се усмихна с добре познатата му изкусителна усмивка.
Данте я изгледа замислено и не за първи път отбеляза новата прическа, която й правеха след завръщането от Лондон. Собствената й черна коса беше скрита под цял водопад изкуствени къдрици, обилно напудрени и вдигнати в сложна форма. Слава Богу, досега никога не беше виждал подобно нещо. Как ли успява да държи главата си дръзко изправена под този необичаен товар, запита се неволно той. Хелън Джордан произхождаше от хугенотско семейство, дядовците й бяха избягали от Франция, за да се спасят от религиозните преследвания и войните с католиците. Красива жена, с очи като абанос и кожа с цвят на слонова кост. Красотата й имаше нещо екзотично и това беше добре дошло в субтропичния климат на колониите, чиито летни горещини обезличаваха бледите руси красавици.