Хелън Джордън беше като тъмна роза в този най-европейски град на колониите. Като млада вдовица тя нямаше защо да се съобразява с ограниченията, които бяха наложени върху повечето млади, неомъжени дами на Чарлзтаун. Когато си поставеха за цел да омагьосат някой мъж, момичетата трябваше да внимават името им да остане неопетнено. Хелън обаче можеше да се забавлява на воля, стига да проявяваше малко дискретност. Все пак славата й се носеше из целия град и много хора в Чарлзтаун щяха да бъдат доволни, ако името на дръзката мисис Джордън се забъркаше в някоя скандална афера.
— Много мило — отбеляза Данте.
— Това ли е всичко? — попита Хелън и смехът й прозвуча горчиво. — Знаеш ли колко ми струваше тази рокля? Цените в Лондон са неописуеми. Шивачката ми в Чарлзтаун щеше да ми ушие поне сто за толкова пари.
Данте се усмихна лениво.
— Може да е вярно, но никоя от тях нямаше да бъде истински лондонски модел, а за това се плаща, нали? Ти държиш приятелите ти да знаят, че си облечена с ушита специално за теб рокля според най-новата лондонска мода. А завистливите им погледи си струват разходите, нали, мила моя?
— Колко добре ме познаваш, Данте — отвърна жената, объркана от саркастичния му тон.
— Как влезе? Обзалагам се, че не е било с помощта на Кърби — отговори усмихнато мъжът.
— Влязох през градинската врата. Резето е счупено, но надявам се, не си забравил, че много пъти съм се промъквала оттам. Дръзкият ти слуга изобщо не ме видя. Но това няма значение, защото не мога да си представя, че една зарезена врата е в състояние да ме спре. Ти ме очакваше, нали? — попита през смях Хелън, сякаш трябваше да се разбира от само себе си, че тя е винаги добре дошла. — Случаят беше благоприятен да се отърва от леля Маргарет. Ако не се беше сетил да откажеш да ни приемеш, сега щяхме да седим в салона под зоркото й око. А така е много по-приятно, нали, mon cher? — попита тя и се приведе над ваната. Обшитото с дантели деколте се разтвори и разкри пред отегчения поглед на мъжа розовите връхчета на гърдите и.
Тя го погледна дълбоко в очите и Данте прочете в черните им дълбини хаос от противоречиви чувства. Хелън се приближи до хладната му уста и зашепна възбудено:
— Защо не заповядаш на стюарда си да ни сервира вечерята горе, за да не ни смущават? Ти просто не можеш да си представиш колко ми липсваше, скъпи. — Гласът й звучеше изкусително, устните й се плъзгаха по твърдата му буза, спряха се на ухото и езикът й помилва чувствителната му повърхност. Дланите й притиснаха раменете му и тя се опита да го притегли към себе си, но внезапният изблик на страст не намери отклик. Данте остана студен като камък. Без да каже нито дума, той скочи от изстиващата вода и Хелън трябваше да го пусне.
Младата жена отстъпи крачка назад и гневно прехапа устни. Нещата не протичаха така, както се беше надявала. Остави ми само малко време, каза си тя и измери с нахален поглед мускулестото му тяло, опънатата кожа на раменете и гърдите му, когато посегна към хавлията. Данте Лейтън щеше отново да стане неин. Ако изобщо съществува истински красив мъж, това е той, помисли си развълнувано Хелън. С неволна въздишка тя проследи как мъжът уви кърпата около хълбоците си и скри от възхитения й поглед онази част от анатомията си, която умееше да запалва огън в тялото й, непреживяван никога досега. Нямаше смисъл да си спомня за починалия си съпруг, богат търговец и стар приятел на вуйчо й, за когото се беше омъжила едва шестнадесетгодишна. Той беше добър човек, обсипваше я с подаръци и обич, но в леглото задоволяваше само собствената си похот и не се грижеше за потребностите й. След това тя се чувстваше незадоволена и копнееше да потърси удоволствие другаде.
Когато се любеше с Данте, чувството за празнота никога не се появяваше. Той знаеше как да задоволи една жена, да се съобрази с желанията й. Копнежът да се разтопи отново в прегръдките му беше станал неудържим. Колко време беше минало, откакто се бяха любили за последен път?