Надвита от собствените си чувства, тя наблюдаваше безпомощно отдалечаването му. Сякаш виждаше бъдещето си: цял живот щеше да тича след него, полудяла от страст по тялото му и от жажда да получи титлата му.
— Данте! — простена задавено тя. Той я чу и се обърна, и погледът на сивите му очи спря устрема на страстта й.
— Да? — промърмори учтиво той, сякаш беше срещнал обикновена позната на улицата, а не бившата си годеница и любовница.
— Трябва да си поговорим, Данте. О, mon cher, моля те, имам да ти кажа толкова неща, да ти обясня — изхленчи с натежал от сълзи глас тя.
— Нямаме какво да си кажем, Хелън — отговори с безразличие мъжът. — Както виждаш, не съм облечен подходящо за продължителен разговор — допълни той и посочи кърпата около бедрата си.
— Данте! — прошепна умоляващо Хелън. Сега, когато най-после беше успяла да остане насаме с него, нямаше да се предаде толкова лесно. Откакто той се беше върнал от Западно индийските острови, а тя от Англия, той очебийно я избягваше. Но ако можеше да прекара час или два в спалнята му, със сигурност щеше да го убеди в любовта си.
— Няма смисъл, Хелън — отряза я Данте, сякаш беше прочел мислите й. — Ти взе своето решение, когато замина за Лондон, за да си намериш мъж със синя кръв. Разбрах, че титлата означава много за теб. Не си очаквала, че по време на престоя си в Лондон ще узнаеш нещо толкова обезпокояващо, че да те накара да се върнеш в къщи с развети платна. Защо сега се опитваш да си възвърнеш онова, което захвърли и стъпка в калта? Не, мила моя — заключи сухо той, — вече е късно.
— Не, Данте, не е така! — извика тя и се хвърли към него, за да се притисне до топлото му тяло и да усети голата му плът върху своята. Но Данте без усилия я отстрани от себе си.
— Ти дойде при мен и ми каза, че носиш моето дете под сърцето си. Беше отчаяна и уплашена, макар че това беше напълно ненужно, защото аз никога не бих те захвърлил, Хелън. Предложих ти името си, име, с което винаги съм се гордял и от което нямаше защо да се срамуваш. — Гласът на Данте беше тих, но думите му режеха като с нож. — Много добре си спомням, че не беше особено въодушевена от предложението ми, но аз приписах това на факта, че си била стресната от несигурното бъдеще, очертаващо се за теб и за детето ти. Все пак ти прие предложението ми, нали? Върна се в дома на вуйчо си и се зае с приготовления за сватбата ни. Името и бъдещето ти бяха осигурени. Както се полага на примерен годеник, аз те придружавах на безчислени забавления и трябва да признаеш, скъпа… — Данте спря за миг и я изгледа подигравателно. — … че се държах много почтено.
— Данте, моля те — започна Хелън и лицето й потъмня. Знаеше какво ще последва.
— Не, недей, мила моя — прекъсна я мъжът. — Остави ме да се доизкажа, защото разкритията ми обещават да бъдат интересни и поучителни. Без мое знание вуйчо ти — отчасти и за да те изненада — подготвил пътуване до Лондон. Но след като се сгодихме, ти не можеше да го придружиш, както възнамеряваше. А той щеше да посети и Париж, град, който винаги си мечтала да видиш. О, да — заключи с подигравателно съжаление Данте, — това сигурно е било истински шок за теб, мила моя.
— Разбира се, че бях разочарована — отвърна Хелън, — но повече заради вуйчо, отколкото заради самата мен, защото той ми е като баща и ти го знаеш. Той и леля Маргарет са ме отгледали от малка. Вуйчо толкова се радваше, че ще може да ми покаже Лондон, а той има добри връзки там. Бях ходила в столицата само веднъж, със съпруга си, но той прекарваше цялото си време в складовете на пристанището и ме оставяше сам-сама в гостилницата. Освен това не познаваше никого — обясни мрачно Хелън. Споменът за това първо посещение в Лондон не беше престанал да я мъчи.
— Точно така, мила моя. Най-после имаше случай да заминеш за Лондон при съвсем други условия. Като млада, красива вдовица, придружена от богат, известен вуйчо, ти щеше да се запознаеш с всички лондонски забележителности. Сигурно си прекарала много безсънни нощи, защото изкушението е голямо, признавам. Но имаше един голям проблем, нали? Как щеше да омагьосваш лондонските господа с дебелия си корем? Как би могла да хванеш на въдицата си богат съпруг, след като носеше под сърцето си чуждо дете? Затова прибягна до драстични мерки. Пътуването до Лондон трябваше да се осъществи — на всяка цена.
— К-какво, за Бога, искаш да кажеш? — заекна Хелън и сърцето й заби като лудо.
— Какво си разтворила в чашата си с чай, някое отровно биле ли? Горчиво ли беше? Сигурно си била много отчаяна, иначе не би взела такава голяма доза, за да предизвикаш аборт. Не помисли ли, че здравето ти би могло да пострада? — попита безмилостно Данте.