— Не! Данте, недей! Откъде, за Бога, ти дойде на ум тази нелепа мисъл? — попита с цялата си убедителност Хелън. — Нима мислиш, че съм способна на подобно нещо? Никога не бих ти причинила това, след като ми предложи името си. Когато се възстанових от първия шок, аз поисках детето ти, Данте. О, защо си толкова жесток? Все пак аз бях тази, която понесе загубата, нали!
— Ти не искаше детето ми да израсне в твоята утроба, мила моя — не искаше и името ми. Или поне — продължи мъжът с помръкнало лице — не искаше любовта ни да даде плод, макар и само докато узна, че женитбата ни може да те направи маркиза Джакоби. По онова време ме смяташе за прост контрабандист и авантюрист. А ти се целеше много по-високо, скъпа, макар че нямаше нищо против да се ползваш от услугите ми в леглото, докато си търсеше нов съпруг с титла. Едва когато ти се стори, че всичко е загубено, се примири с моето обикновено име. Точно в този момент обаче ти предложиха изход, който наля ново масло в огъня на честолюбивите ти планове и те накара веднага да забравиш любовника си и детето му.
— Не, Данте, това не е истина! — изплака Хелън, но сълзите, които течаха по лицето й, бяха от гняв. — Защо объркваш всичко? О, любими, не бъди несправедлив към мен! Загубих детето ти по съвсем естествен начин, готова съм да се закълна в това. Питай лекаря ми, той знае цялата истина. Бях таткова болна, за малко не умрях. О, Данте, бях толкова щастлива, когато узнах, че ще родя детето ти! Толкова отдавна го исках. Знам, ти мислиш, че никога не съм искала да стана твоя съпруга, но аз те оставях да вярваш в това, защото бях сигурна, че ти нямаш никакво намерение да се жениш. Държах се така, сякаш бракът не означаваше нищо за мен, защото исках да остана с теб все едно колко ми струваше това. Дълго отричах собствените си чувства, но когато узнах, че ще стана майка, тогава… — Хелън млъкна, неспособна да продължи. — … тогава вече не знаех как да се справя с трудното положение, в което бях изпаднала, и трябваше да дойда при теб. А ти се прояви като истински джентълмен и ми предложи името си. Бях толкова щастлива, Данте, толкова те обичах. — Хелън втренчи поглед в танцуващите пламъчета, сякаш потънала в нерадостни мисли. Челото й се смръщи още повече, когато продължи: — После обаче загубих детето и сърцето ми подсказа, че не бива да те принуждавам да се ожениш за мен. Вече нямаше причина за това, макар че го желаех с цялото си сърце — призна със задавен от сълзи глас тя. — Не можех отново да апелирам към благородството ти. Исках да те пощадя, Данте — заяви драматично тя. — Направих жертва, като те освободих отдадената дума. Направих го само защото те обичах истински. Толкова страдах, че поканата на вуйчо да го придружа в пътуването до Лондон ми се стори щастливо избавление. Нямаше да понеса, ако бях останала в близост до теб, знаейки, че съм те загубила — завърши едва чуто тя и зачака реакцията на бившия си любовник.
Данте се усмихна без следа от нежност.
— Прекрасно представление, мила моя. Трябваше да си останеш в Лондон и да се качиш на сцената в Дръри Лейн. Сигурен съм, че повечето зрители щяха да избухнат в сълзи, ако те бяха видели в тази роля. Има само една дребна подробност, която пропусна да споменеш — уведоми я той и светлосивите му очи бяха студени като лед.
— Какво искаш да кажеш? — учуди се Хелън. Тя беше абсолютно сигурна, че той не знае нищо. Само тя и още една личност бяха посветени в тайната.
— Хората казват, че фортуна е благосклонна към мен, и понякога наистина имам дяволски късмет. Особено в този случай съм склонен да се съглася с тях, защото случайността ми отвори очите — отговори небрежно мъжът и Хелън се умълча. Презрителното изражение на лицето му не предвещаваше нищо добро. — Беше вторник, денят, преди да развалиш годежа. Връщах се от доковете, когато зърнах красивото ти лице да наднича от прозорчето на една карета. Намирахме се в квартал, който не е особено подходящ за почтени млади дами. Не можех да си представя какво би могла да търсиш там и реших да се проявя като внимателен годеник и да те последвам, за да те предпазя от евентуални неприятности — обясни тихо той.
Хелън побледня като платно.
— Последвал си ме? Колко мито от твоя страна. Жалко, че не съм те забелязала.
— Наистина е жалко — усмихна се Данте. — Скоро установих, че напразно съм се тревожил. Ти си енергична жена, Хелън. Трябва да ти кажа, че неведнъж съм се чудил колко много неща знаят младите дами от доброто общество. Кой би помислил, че благовъзпитана жена като теб познава мадам Ласомие? Сега няма да говоря за миналото й, ще кажа само, че съм чувал забележителни истории за живота и дейността й на островите. Помислих, че ти или си много смела, или не си имала представа за съмнителната слава на тази жена. Влезе в магазинчето й, без да се колебаеш — заяви той и изгледа подигравателно пламналата от срам Хелън. — Уплаших се за сигурността ти, а и любопитството ми се събуди, затова те последвах до вратата. Сцената беше наистина комична, мила моя. Скрит в сянката на едно дърво, аз видях със собствените си очи как ти изпи отварата, приготвена от мадам Ласомие специално за теб. Бях готов да се втурна вътре, когато ти връчи на онази жена тежка кесия с монети и й каза високо и ясно: „И тежко ти, ако отварата не свърши работа, бабке, защото тогава ще накарам да те изхвърлят от Каролинските острови и да те заселят някъде в джунглата. Но да знаеш, че и там няма да можеш да се скриеш от отмъщението ми.“ Но се успокои, когато тя те увери, че билките й са помогнали на безброй жени преди тебе. И старата се оказа права, нали, мила моя? — попита с леден тон Данте Лейтън. — След няколко дни поучих кратко писъмце, в което ме уведомяваше, че вече няма причина за брак между нас и че още следващата седмица ще отплаваш за Лондон. Споменаваше също, че тъй като вече не си бременна, не желаеш да се срещаме насаме.