— Не, Данте, лъжеш се! Наистина отидох при мадам Ласомие, но причината беше съвсем друга. Казаха ми, че тази жена приготвя отвари, които помагат раждането да мине леко и детето да бъде здраво и силно. Исках синът ти да бъде достоен за теб. Само затова отидох при онази жена, скъпи — опита се да го убеди Хелън. — Всичко, което съм извършила, беше от желание да ти угодя.
— Питам се колко ли си платила на мадам Ласомие — заговори замислено Данте, сякаш не я беше чул. — Но колкото и да е било, аз сигурно съм дал почти двойно, мила моя, защото старата с готовност ми разкри целта на посещението ти. Никога не забравяй едно, когато правиш сделки с хора като мадам Ласомие, скъпа — обясни любезно той: — Те не знаят що е лоялност и продават сведенията на всеки, който им предложи повече. В този случай мадам ги продаде на мен.
— Тя те е излъгала! Казала ти е само онова, което си искал да чуеш. Искала е да изкопчи повече пари, сигурна съм. О, mon cher, защо беше нужно да си говорим по този начин? Ти си ме разбрал погрешно, макар да признавам, че и аз нося вина за неразбирателствата помежду ни. Много пъти съм ти втълпявала, че нямам желание да стана твоя съпруга, особено след като загубих детето. Но нали сега ти обясних всичко — прошепна с несигурна усмивка Хелън, желаейки да смекчи гнева му. — Признах ти любовта си и не разбирам защо още стоим тук и си губим времето. Разделя ни само твоята наранена гордост.
Данте поклати глава.
— Не, мила моя, раздели ни твоята алчност.
В продължение на един дълъг миг Хелън изглеждаше болезнено засегната от думите му.
— Данте, моля те, изслушай ме! Когато бях в Лондон, през цялото време копнеех за теб. Толкова ми липсваше. Разбрах, че трябва да сложа край на благородството, да се върна и да направя опит да се помиря с теб. Щях да си дойда много по-рано, но вуйчо трябваше да уреди някои делови въпроси. Знаеш ли как ми се искаше да се кача на първия кораб за колониите?
— Ако трябва да се изразя грубо, скъпа моя, ти се върна в колониите само защото не можа да постигнеш успех в Лондон. Замина за столицата с големи надежди, но преживя неприятна изненада, нали? Мога да си представя, че херцозите и графовете не са стояли на опашка, за да те ухажват, все едно колко красива и екзотична си изглеждала в отегчените им очи. А после е дошъл мигът, в който с ужас си установила, че си отхвърлила предложението на джентълмен с титла. Това те е засегнало болезнено, мила моя, и честно казано, аз изпитвам известно съжаление към теб. Обърка сметките, мила моя Хелън, здравата ги обърка — заключи Данте и лицемерното му съчувствие я прониза право в сърцето.
Това беше повече, отколкото Хелън можеше да понесе. Откога слушаше безсрамното, едва скривано хихикане на хората от града, които й се присмиваха, че е отклонила предложението на Данте Лейтън, смятайки го за обикновен контрабандист. Кой можеше да знае, че капитанът на „Морския дракон“ е истински английски маркиз? Като си припомнеше какво бе научила за него в Лондон, й се искаше да се бие по главата с юмруци, за да се накаже за собствената си глупост. Ако беше приела предложението му, щеше да получи всичко, каквото искаше. Ако се беше омъжила за него, днес щеше да бъде маркиза Джакоби. Щеше да се махне завинаги от жалкия градец Чарлзтаун и да заживее в сърцето на цивилизацията сред разкош и развлечения. Като дама с титла щеше да има всичко, каквото си пожелаеше. По дявалите! Как можа да извърши тази глупост! Данте Лейтън беше не само богат и от стар английски род, но и един от най-забележителните мъже, които беше срещала. Трябваше да си го върне, все едно какво щеше да й струва това.