— А можем ли да бъдем сигурни дали след всичките тези години изобщо ще имаме дом, където да се завърнем?
— Не можете. Не знаете също дали тези хора няма да се самоунищожат, преди да създадат космически кораби. Но няма да построите космически кораб от кал и отломки, уверявам ви в това. И никога няма да имате възможността да се върнете у дома по някакъв друг начин. И така това е. Приемете тази възможност или се отречете от нея.
— Приемете я — извика Колрак тутакси. — Приемете я.
— Не зная — промълви Уийк. — Тя означава твърде дълго очакване.
Дериък се закашля отново и този път на устните му се появи кръв.
— Обсъдете това по-късно. Вдигни онази карта, Хефидж… Голямата…
Хефидж я вдигна несръчно, така че светлината да падне върху нея.
— Слушайте внимателно — заговори бързо Дериък. Сега гласът му беше слаб и трудно го чуваха. — Може да съм сбъркал, правя догадки от неточни данни, но искам да ви посъветвам още нещо.
— Да? — Уийк се приближи още повече, като се вглеждаше тревожно в антрополога.
— Корабът се е разбил тук — обясни Дериък и посочи с пръст на картата едно място в горния край, онова, което някой ден щеше да бъде наречено Североизточна Азия. — Мисля, че не трябва да оставате тук, ако можете да го избегнете.
— А защо?
— Твърде сложно е за обясняване, Уийк. От една страна, затова, че е периферна област; намира се на края. Това означава, че няма вероятност за такова бързо развитие, както някои други места. В нашия собствен свят има области, където никога не са виждали космически кораб… не бихте искали да се събудите в един такъв свят, нали?
— Съвършено вярно. Но…
— Погледнете картата. Бързо.
— Да?
— Най-интензивното развитие на културата на тази планета най-вероятно съществува тук — каза Дериък и пръстът му докосна част от онова, което след време щеше да бъде наречено Франция. — Навсякъде из тази област има разпръснати хора и долу тук, из този континент. — Той посочи Африка. — Когато земеделието започне да се развива, по моя преценка то трябва да се появи най-напред някъде между тези две главни области. Вероятно някъде тук, близо до това водно пространство. — Той посочи Средиземноморието.
— Мислиш, че трябва да се опитаме да стигнем до това море?
— Не. Там населението ще бъде съсредоточено отрано. Твърде голям е рискът да бъдете открити. Необходима ви е област, която да остане рядко населена в продължение на много години и която ще процъфти изведнъж, когато новите идеи достигнат до нея.
— Разбирам — промълви развълнувано Уийк. — Но къде се намира тази област?
— Не мога да бъда сигурен. Съжалявам, но нямам всички необходими факти. Ала този огромен остров тук няма да означава голям риск… изглежда почти пустинен — пръстът му докосна острова, който някой ден хората щяха да нарекат Австралия. После ръката му се плъзна над множество тихоокеански острови. — Тези са твърде малки и е невъзможно да се стигне до тях, освен ако решите да рискувате в лодка, която бихте направили. Но погледнете тук.
Пръстът на Дериък проследи очертанията на континентална маса, която хиляди години по-късно щеше да разпалва мечтите на хората под името „Нов свят“.
— Населено ли е? — попита Уийк.
— Не знам. Струва ми се, че човекът не се е появил на това място и вероятно засега там няма голяма населеност. Не забелязах на видеолентата никакви хора, но възможно е да са пристигнали някои. Погледнете обаче какво ще се случи!
Останалите погледнаха и не видяха нищо.
— О! — възкликна Дериък. — Нямам време да обяснявам. Но някои хора непременно ще проникнат в тази област… земята е богата, с достатъчно водни ресурси, огромна по размери. Хората ще навлязат там от тук, където се намираме ние, сега… погледнете, ще пресекат тук и после надолу.
Пръстът му проследи пътя през Беринговия проток надолу по полуостров Аляска.
— По всяка вероятност те вече навлизат там. Пред тях е една богата област от тази планета — рай за ловците. Но те ще останат далеч, много далеч от културния център на този свят, който се намира в противоположна посока, тук — той посочи отново Европа… — Един ден, когато корабите бъдат усъвършенствувани достатъчно, хората със сравнително напреднала култура ще прекосят този океан тук или пък другия; няма значение. Ще намерят една девствена земя и ще я отнемат от първоначалните й заселници. Тогава тази област ще процъфти и тъкмо там вие би трябвало да се озовете. Можете да останете скрити хиляди години, но когато се събудите, онова, което ви е необходимо, ще се намира съвсем наблизо.