Хеликоптерът се понесе с бръмчене и така премина от Сибир към Аляска над Беринговия проток, от Стария в Новия свят.
Зави обратно и се насочи на юг.
Имаше много сняг, но по-голямата част от земята не беше заледена. Всъщност приличаше много на онази, където се бяха разбили: главно тундра с огромни хълмисти пояси черна земя, обрасла трева и жилави храсти.
Откриха и нещо друго. Планинските вериги се издигаха от север към юг, което означаваше, че по техните склонове може да се пътува пеш без съществени затруднения.
— Странно чувство — каза Црига, като погледна надолу над рамото на Арвън.
— Кое? — попита Арвън, при все че знаеше какво има предвид момчето.
Црига махна с ръка неопределено.
— Всичко това там, долу. Ако Дериък е бил прав, тази част от света фактически не е населена с човешки същества. Само си помислете: милиони квадратни мили, които никога не са видели човека.
— Да — обади се Нлесин. — Бих ги нарекъл блажени мили.
Црига не му обърна внимание.
— Искам да кажа, ето ни нас, в действителност летим над един път, който хората някой ден ще поемат или точно в този миг са поели. Чудя се кои са те, как изглеждат. Арвън, мислиш ли, че ще видим някой от тях?
Арвън неволно потрепера. Очите на младостта бяха по-проницателни от неговите и виждаха по-надалеч.
— Не знам. Може би. Но смятам, че там долу човекът все още е рядко срещано същество. Вероятно ще имаме късмет да го видим.
— Мразя да излизам от кожата си на циник — каза внезапно Нлесин, — но, какво е онова долу, край езерото? Ей там, от дясната страна?
Хеликоптерът забръмча към едно гладко като огледало езеро. Беше облачно и видимостта беше лоша, но в тревата забелязаха тъмни фигури, които сякаш бяха застанали в определен ред. Бяха образували кръг, а няколко от тях бяха оформили редица, като че ли се подготвяха за бой.
— Уийк…
— Виждам ги. Хефидж, можеш ли да се спуснеш малко по-ниско?
Хеликоптерът се спусна надолу и се плъзна над езерото.
Сега видяха фигурите по-ясно, но те не бяха човешки. Бяха космати четириноги животни с рога. Те бяха застанали в кръг около телетата, които така бяха вън от опасност, докато биковете тръскаха глави и риеха мократа земя.
Стадо от по-дребни животни виеше безпомощно встрани, като гледаше към телетата. Те приличаха по-скоро на онзи вълк-куче, който бяха видели преди.
Много малко животни обърнаха внимание на странното сребърно насекомо, което бръмчеше над главите им. Бяха погълнати от собствените си дела.
Црига направи снимка — правеше това непрекъснато, откакто корабът се разби. Тя се проявяваше веднага във фотоапарата и той се ухили на изображението, като го вдигна, за да го видят и останалите.
Хеликоптерът се издигна отново високо в небето. Езерцето изчезна заедно с животните. Те скоро бяха заменени от други езера и други животни.
Панорамата под тях бе необятна — вода, зеленина и трева. Небето бе ясно, студено и синьо, със златисто слънце. Земята приличаше на пъстър килим, обагрен в различни цветове — кафяво, черно и зелено, опасан от кристални ивици вода и осеян с езера — сини огледала, отразяващи небето.
Като че ли следваха тревна пътека на юг. Какви ли животни бяха минавали по тази пътека преди тях и какви щяха да минат през идните векове?
Мракът се спусна рано и трябваше да се приземят.
Хеликоптерът докосна меката земя, перките се завъртяха по-бавно и спряха.
Хората излязоха и се ослушаха.
В първия миг… тишина.
След това… звуци: звуците на живота в тази пустош, звуците на един свят, който хората още не бяха опорочили. Ромон на вода в скалите, пръхтене от ноздри на животни, които не се виждаха, студен, пронизващ вятър, който идеше отдалеч, от много далеч…
Нощта се спускаше бързо, но имаше луна.
Арвън протегна измъчените си стави и почувствува как го изпълва необяснима радост.
— По дяволите! — възкликна той. — Отивам за риба.
Мълчание.
— Ще дойда с теб — присъедини се Нлесин.
Те приготвиха набързо въдици и някакъв кейк от отпадъци за стръв.
После, забравили за хеликоптера, те тръгнаха един до друг в нощта под слабото сияние на луната, към началото и края на времето.
Хеликоптерът летеше на юг — точица в самотното, покрито с облаци небе. И ето че сега видът на земята под въртящите се перки започна да се изменя…
Голата тундра, осеяна само от езера и ивици тъмнозелени дървета покрай речните долини, отстъпи място на гора от величествени иглолистни дървета. Хеликоптерът плуваше над море от зеленина, над прохладна гора, която ги канеше на мека сянка и влажни полянки от мъх.