И той още повече пожелал да се ожени за дъщерята на тоя богаташ.
Изпратил пратеник до Манохоя с заповед да му достави седем къса червен копринен плат. Всеки къс да бъде дълъг петдесет хиляди стъпки и върху него да бъдат извезани с дръжки от кокосови цветове райска градина и образа на Буда. Ако не може да изпрати тоя чуден плат, ще трябва да даде дъщеря си за жена на императора.
Пратеникът предал заповедта на Манохоя. Той се замислил и рекъл на жена си:
— Тоя път вече не можем се отърва. Къде ще намерим такъв чуден плат? Ще трябва да дадем дъщеря си за жена на императора.
Жена му отговорила:
— Наистина, какво по-хубаво нещо можем да пожелаем на нашата дъщеря? Коя девойка не би искала да бъде императрица, да се облича в златна премина и да живее в дворец, украсен с безценни камъни? Но все пак ние обичаме толкова много нашата дъщеря, че за нищо на света не бихме се разделили с нея. Затова нека се помолим на богинята, която ни даде нашата рожба, да ни помогне.
И те отишли в храма на богинята Канон. Изказали й болката си.
— Аз ви дадох това дете и не искам да се раздалите с него. Ще заповядам на моите небесни тъкачки да ви изтъкат и извезат платно, каквото иска императорът.
Богинята дала заповед, и платното било изтъкано и извезано точно така, както го искал императорът. Предали го на Манохоя. А той го изпратил в двореца.
Видял го императорът и извикал:
— Сам Буда помага на тоя Манохоя! Моята царска власт нищо не значи пред силата на Буда, който закриля моята избраница.
Императорът напуснал тайно двореца, облякъл се с пътнишки дрехи и тръгнал за страната Бунго, за да види дали момичето, което желаел за жена, е наистина толкова хубава, колкото му разказвали.
Като стигнал в Бунго, той помолил Манохоя да го вземе за слуга.
— Откъде идеш, момко? — попитал Манохоя.
— От столицата, — отговорил императорът.
— Как се казваш?
— Санро.
— Добре, — рекъл Манохоя. — Ти ще останеш на работа при мене и ще се грижиш за хиляда говеда. Моите говедари гледат лошо говедата. Не ги пасат и не ги поят както трябва. Ти се грижи добре за добитъка, ако искаш да служиш по-дълго при мене.
Санро постъпил на работа при Манохоя, но не бил подготвен за говедар. Не знаел дори как да държи коса, за да коси трева за добитъка. Другите говедари му думали:
— Санро, Санро, кога ще накосиш трева за хиляда говеда. Ние, макар да знаем да косим, не можем да смогнем да накосим трева за нашите говеда, и господарят все е недоволен от нас. А ти какво ще правиш?
Санро извадил свирка и засвирил. Толкова хубаво свирел, че говедата забравили да ядат и слушали с изплезени езици.
Другите говедари отишли при новия говедар и го попитали:
— Какво е това, в което духаш? Много хубаво свири. Хайде посвири ни! Докато свириш, ние ще накосим трева и за твоите говеда.
Санро свирел от сутрин до вечер на говедарите, а те косели трева и за него. От ден на ден той свирел все по-хубаво, и все повече трева косили говедарите. Хранели добре говедата, и господарят бил доволен.
Цели три години работил императорът, като прост говедар, при Манохоя, но никога не видел Тамайо.
В царския дворец почнали да се безпокоят за императора. Свикали най-добрите предсказвачи, да предскажат какво става с изчезналия и как може да се доведе наново в двореца.
Най-прочутият предсказвач рекъл:
— На петнадесетия ден от осмия месец се празнува големия празник на бога Хахиман. Съобщете на Манохоя в страната Бунго, че тая година той ще трябва да ръководи празненството. Тогава императорът ще се върне и по народна воля ще поеме управлението на страната.
Тозчас изпратили пратеници при Манохоя. Те му съобщили, че той трябва да ръководи голямото празненство.
Манохоя попитал:
— Какво трябва да правя?
— Ще даваш знак кога какво да се изпълни. Най-напред ще танцуват осем девици. После ще свирят пет прочути свирачи. После ще бият барабани, ще звънят звънчета. Ще има надбягване на коне и лъвов танц. И най-после празненството ще завърши със стрелба с лъкове.
Манохоя свикал всички изпълнители и им наредил, какво трябва да правят. Не могъл да намери само изкусен стрелец, който да даде трите свещени изстрела от гърба на най-бързия кон. Той повикал своите хиляда говедари и ги попитал:
— Кой от вас ще може да даде трите свещени изстрела?
Слугите му отговорили:
— Ние сме прости говедари. От стрелба и езда нищо не разбираме. Но Санро, човекът от столицата, навярно ще умее да стреля и да язди.
Манохоя повикал Санро и го попитал:
— Можеш ли да яздиш пастирски кон и да стреляш изкусно?