Санро отговорил:
— Да, умея. Пригответе ми всичко каквото трябва.
Приготвили му. Зарадвал се Манохоя и рекъл:
— Санро, ако сполучиш в стрелбата, ще ти дам дъщеря си за жена и на тебе ще оставя всички мои съкровища.
Настъпил петнадесетият ден от осмия месец. Почнало празненството.
След танците и надбягванията, дошло ред за стрелбата от препускащи коне.
Манохоя и жена му седели в богата ложа.
Явил се говедарят Санро, в разкошна премина, за да даде трите свещени изстрела, с които да се почнат стрелбите. Яхнал той своя вран кон. Приготвил се да препусне и да стреля яздешком. Конникът бил толкова хубав, че всички зрители си казали:
— По-хубав момък надали има по света!
Препуснал Санро своя кон вихрогон, стрелял два пъти — и двата пъти улучил кръга. Стрелял и трети път и пак улучил кръга, който бил нарисуван на вратата на един златен долап. Разтворил се златният долап, и бог Хахиман излязъл от там, облечен с бели дрехи, с висока черна шапка. В ръка държал златен скиптър.
Той слязъл по стъпалата и се хвърлил пред краката на стрелеца Санро.
Всички зрители останали учудени.
Манохоя и жена му слезли от ложата, отишли при Санро и коленичили пред краката му. Те разбрали, че момъкът, който служил при тях цели три години, бил самият император.
С дигнати ръце те го молели:
— Прости ни, господарю! Цели три години ти се унижава пред нас, за да спечелиш ръката на нашата дъщеря. Ние от сърце ти я даваме за другарка.
Манохоя и жена му завели дъщеря си при императора. Той хванал Тамайо за ръка, поблагодарил на бога Хахиман и я завел в столицата.
Там те живели щастливо в златен дворец, украсен с скъпоценни камъни. И до ден днешен се разказва в Япония за славния император и за неговата хубава съпруга.