Късметлиите умряха в експлозията.
Тези с по-малко късмет така и не дойдоха в съзнание или бяха смазани от срутилите се отгоре им сгради.
Но имаше и други.
Виковете започнаха още преди ударната вълна да отшуми и докато прахът се слягаше.
Ударната вълна прекоси половината град и достигна посолството.
Стен, все още в леглото, бе изпаднал в мрачен размисъл и Синд се опитваше да го убеди, че денят му ще се подобри значително, ако легне и остави езика й да продължи да се разхожда. В същия миг се чу бръмчене и сградата се разтресе. Той се изправи на крака, гол. Беше убеден, че са ударили самото посолство.
Стоеше на прозореца, без да обръща внимание на виковете на Синд да залегне, и се взираше в огромния стълб от дим и огън, който започна да се издига.
Дълбоко в себе си разбра, че това е повратната точка.
Какво щеше да се случи оттук нататък, той нямаше представа.
Но нещо му нашепваше, че предстои погром, пред който всички убийства и предателства ще изглеждат дреболия.
29.
— Знаех, че нещата ще са доста мрачни, когато се върнах — каза Вечният император. — Но като повечето от поданниците си смятах, че е нужно само да затегнем колана и да продължим напред.
Императорът доля чашата на Махони със скоч и напълни своята отново.
— Бях достатъчно глупав, за да смятам, че с малко въображение и много работа кризата ще бъде овладяна.
Погледът му се задържа за миг върху Махони, после продължи напред.
Махони видя внезапно проблеснал образ на гущер, гълтащ муха. Той изхвърли ужасното видение от съзнанието си.
— Сигурен съм, че накрая ще стане, сир. Всички имаме пълна вяра във вас.
Императорът се засмя кухо.
— Вярата е надценена стока, Йън. Да, стока е. Знам. Току-що купих малко за всеки случай.
Махони не каза нищо. Не искаше и да знае за какво говори Императорът.
— С какво мога да ви помогна, сир?
— Това е една от възхитителните ти черти, стари приятелю — каза Вечният император. — Когато те повикам, винаги си готов да предложиш услугите си.
В други времена на Махони би му станало драго, че Императорът го нарича свой приятел. Но сега думите му звучаха студено и неискрено.
— Благодаря ви, сир — отвърна той почтително и отпи от питието, за да прикрие смущението си.
— Първо, нека ти кажа какво се случи — поде Императорът. — Имаме бюро, затрупано с фишове от експертите ми — той удари по древното си бюро, за да придаде тежест на думите си. — Които си противоречат във всичко, освен в едно.
Императорът обърна палеца си надолу.
— Оптимистите казват, че затъваме бавно. Дават прогнози за пълен срив след двадесет И-години. По-умерените смятат, че ще стане след пет или шест. Песимистите твърдят, че вече се е случило. Казват, че сме носени от икономическа инерция. Че огромната големина на моята империя скрива неоспоримия, ясен факт, че сме мъртви, мъртви, мъртви.
— Със сигурност всички те грешат, сир — каза Махони. — Експертите правят състояние от мрачни прогнози, а не от добри новини.
— Няма грешка. Освен може би моя. Просто пренебрегвах това, което стоеше пред мен.
— Но… Не виждам как може да е така.
Малко стреснат, Махони изгълта питието си и се протегна за гарафата, за да допълни чашите им. Беше празна. Той стана и отиде до бюфета, за да вземе друга гарафа със скоч, после промени мнението си, като видя стъкленица със стрег. Вдигна я.
— Може би имаме нужда от нещо по-силно, шефе — предложи той.
Лицето на Императора побеля от гняв.
— Какво прави това тук? — излая той. — Вече не го пия.
Разтревожен, Махони наблюдаваше как гневът се усилва.
— По дяволите — изсъска Императорът. — Казах на Блейк, че не желая този дракх в близост до мен.
После се усети и направи вял опит да се усмихне.
— Съжалявам — извини се. — Дреболиите ме изкарват от равновесие тези дни.
Махони просто кимна и се върна на мястото си с гарафа скоч. Какво, по дяволите, ставаше тук? Откъде внезапната омраза към нещо толкова дребно? За първи път Махони почувства, че се намира в присъствието на непознат. Опасен непознат.
Императорът продължи, сякаш нищо необичайно не се беше случило, докато Махони допълваше чашите със скоч.
— Когато Таанските войни приключиха — каза Императорът, — дългът, който бяхме натрупали, беше зашеметяващ. Но аз имах твърд и добър план, за да го изплатя, без да причиня твърде много неудобства. За съжаление…