Нямаше нужда да довършва. Махони знаеше много добре, че Императорът така и не беше получил възможност да задвижи този план.
— Все още можех да се справя — изтъкна Императорът, — ако не беше Тайният съвет. Господи, как са харчили само! И то за неща, които не си заслужават. Не са сторили нищичко, за да върнат кредитите в хазната или дори да предизивикат малък икономически разцвет.
Императорът се облегна назад в стола си и вдигна краката си на бюрото.
— Дългът от войната с таанците — продължи — сега е равен на една десета от настоящия ни дефицит. Предполагам, че този дефицит — при сегашното внимателно харчене — ще се удвои след една И-година.
Махони не беше човек на парите. Те не го вълнуваха. Големите количества дори обиждаха чувството му за морал. И определено не ги разбираше. Но точно това му беше ясно.
— Проблемите на Империята достигнаха критична маса преди четири години, по време на управлението на Тайния съвет — заяви Императорът. — По това време пораженията от липсата на АМ2 станаха невъзвратими. Хвърлиха всичко в безумен танц. Огромен вихър, който ни засмуква в дупката. И всеки път, когато нечия икономика се разпада и потъва, тя придърпва и друга след себе си. Сега бъркотията е придобила своя собствена логика и закони. Освен ако не взема драстични мерки — наистина бързо, — дори и най-здравите части на Империята ми ще бъдат засмукани навътре.
Императорът пресуши чашата си, тресна я в бюрото и обърна страшните си очи към Махони. Лек проблясък… и те продължиха да се движат.
Махони внезапно изпита усещането, че му се разиграва постановка. Фактите на Императора бяха твърде точни. Твърде убедителни: хикс по игрек непременно трябва да означава това, което ще ти бъде казано след малко.
— Не само икономиката се срива — продължи Императорът, — но и лично аз съм затруднен. Почти разорен съм. Както знаеш, Йън, в миналото съм използвал част от личните си ресурси, за да помогна на Империята в тежки времена. Но Тайният съвет ги разграби заедно с всичко останало. Сега дори не можем да се опрем на моите пари.
— Какво възнамерявате да правите, сир? — попита Махони. Тонът му беше неутрален.
— Трябва да събера всички, Йън — каза Императорът. — Навсякъде из Империята има хиляди водачи, които действат по хиляди различни начини.
Той небрежно напълни чашата си и отпи.
— Така че за начало ни трябва уеднаквяване. Второ и по-важно — трябва да сложим край на всички конфликти. Виж какво се случва в Алтайския куп например. Нашият добър и компетентен приятел, посланик Стен, се побърква заради неприятностите, които му създават тези същества. Такива нестабилни региони доведоха до Таанската катастрофа.
Вечният император поклати глава.
— Ще ти кажа, Йън. Единственият изход, който виждам, е всички да минат под едно управление. И от своята позиция преценявам, че аз трябва да бъда този водач. Искам да премахна посредниците, Йън. Оттук нататък искам само аз да командвам парада.
Той сви рамене.
— Или можем просто да се предадем и да си отидем вкъщи. За съжаление, нямаме друг дом, където да отидем.
— Как се вписвам аз, сир? — попита Махони.
— Възлагам ти да ръководиш цялото представление — каза Императорът. — Да оглавиш моя план за възстановяване.
— И какъв е той, ваше величество?
— Моите лакеи ще обявят първата фаза от плана ми в парламента следващата седмица. Ще направя еднократно предложение към всички провинции. Ще ги насърча да предадат независимото си управление. Ще им предоставя шанс да станат доминиони — на моята Империя.
— Извинете ме, сир — обади се Махони, — но защо биха се съгласили на подобно нещо? Защо биха се отказали от властта си? Както сте ми казвали сам, това е противоестествено за повечето същества.
— Със сигурност. Но ще им предложа. А също и пръчка. Но първо за алчността. Като провинции те плащат пълната цена за АМ2. Освен това са със силно ограничени дажби. Като доминиони ще плащат не само по-малко за АМ2, но и по-ниски данъци като цяло.
— Ами ако откажат, сир? Каква е пръчката?
Вечният император се усмихна. Зла усмивка.
— О, като за начало ще увелича с една десета таксите за АМ2 за всички провинции. А също и допълнителни ограничения на дажбите. Което — тъй като икономическата природа не може да се надхитри — ще изстреля цените на пазара до небето.