Незабавно беше обявил Джохи за много опасен свят и беше информирал всички Имперски светове, че всеки гражданин, посещаващ Алтайския куп, го прави с цената на голям риск за живота си. Той настоя Първичен да изисква виза за всеки, който идва в купа.
Изпрати отряди от въоръжени до зъби гурки и Бор, за да открият всички жители на Империята и да ги ескортират до посолството.
Повечето имперски, посетители — благодарение на някой неалтайски бог — бяха професионални бизнесмени, умели в надушването на опасност и избягването й. Но винаги имаше изключения: възрастни двойки, решили да видят кътче от Вселената, което никога не бяха посещавали; младоженци, избрали Джохи от, както изглеждаше, архаичен пътнически фиш. Стен спаси старите хора. Не успя да се намеси навреме, за да направи същото и с младите двойки.
А после самото посолство попадна под обсада.
Отначало се събра само малка група джохианци, които замеряха с камъни всяко превозно средство или човек, опитващ се да влезе или излезе от посолството. Стен се посъветва с Килгър. Килгър кимна утвърдително. Ситуацията явно се влошаваше.
— Тогава ще им покажем как да организират истинско въстание.
— Да, шефе.
И Килгър се зае да действа, подготвяйки отговор. Вече можеше да го прави и насън. Това далеч не беше първият път, когато той и Стен бяха обграждани от „цивилни тълпи“ на „мирен свят“.
Бяха изработили много ефективен стандартен план за обезвреждане.
Тълпата се увеличи. Вместо камъни започнаха да хвърлят запалителни бомби и импровизирани гранати с пирони, направени от нискокачествени експлозиви.
Според представителя на доктор Искра, И Дийн, тези хора олицетворяваха справедливия гняв на Джохи. Стен не си беше направил труда да запита от какво е породен този гняв. И Дийн бе казал, че Искра, който беше доста зает в момента, с радост ще изпрати войските си да разчистят областта, ако Стен поиска това. Как ли не, помисли си Стен. Още едно клане, което със сигурност ще се припише на мен, тъй като този разговор явно се записва.
— Не — отвърна Стен любезно. — Императорът няма да нарани невинни джохианци, които свободно изразяват политическите си виждания — това е тяхно право.
Той прекъсна връзката. Не мислеше, че дори монтажистите на Искра могат да изфабрикуват от тези му думи искане за клане.
После стрелбата започна. Огнестрелни оръжия в ръцете на хора, получили поне някакво обучение. Една от секретарките беше простреляна в крака, а друга от чиновничките получи временна слепота, когато миналият наблизо шрапнел запрати мазилка в лицето й.
Това преля чашата. Стен нареди всички цивилни да се приберат и да се придвижват само по необходимост, и то през дневните часове, това важеше и за войските.
Естествено, следващата фаза беше директна атака.
Стен прати всички служители, чиято работа не беше належаща, в мазетата под посолството. Разположи всички получили военно обучение или запознати с използването на оръжия близо до входовете и изходите на сградата.
Бор бяха доста заети да разглеждат плановете на Килгър. Донякъде чудовищните същества може и да се славеха като варварски убийци — каквито и бяха, разбира се, — но освен това бяха и изкусни търговци и пилоти. Което означаваше, че всеки от тях има почти генетично прехвърлен опит и вроден талант като механик. Всеки от тях например можеше да завари всичко, включително и радиоактивни материали, на ръка, безопасно и с минимум защита. Или да възстанови разбит двигател, невиждан преди — само с помощта на аматьорски сечива и час, за да го разгледа.
Посолството имаше две поостарели бронирани машини за борба с размирици. Оръдията бяха свалени и Алекс постави на мястото им устройства по свой избор. Четири коли на посолството, включително и издължен церемониален гравилихтер, който Стен беше наследил от своя предшественик, бяха разглобени, съоръжени с импровизирана броня и екипирани със същите оръжия като първите две.
Четири от бойните лихтери на гурките също бяха модифицирани — с тежки железни V-образни остриета, заварени за предната част. И четирите бяха разположени близо до един от изходните люкове на посолството.
Стен и Алекс правеха и замаскираха бомби, после ги скриваха близо до земята по външните стени на посолството.