Стен докосна едно от копчетата на панела пред себе си и бомбите, които той и Алекс бяха заложили, избухнаха. Всъщност бяха по-скоро силно компресирани пръскащи контейнери, а не бомби. Бяха маскирани като кофи за смет, основи на улични лампи и всичко друго, което би изглеждало нормално на улицата. Всяка бомба съдържаше поне двадесет литра лубрикант.
Стана трудно да се ходи по хлъзгавите улици около имперското посолство.
После екипите „Томкет“ нападнаха, като изскочиха от бързо отворилите се и затворили се изходни люкове на посолството.
Бяха екипи от по двойки, единият държеше уилигън и беше получил заповед да не го използва, освен ако екипът не бъдеше заклещен, а другият мъкнеше огромна раница с плячкосаното от склада. Лагери. Много лагери, сграбчени в шепа и разпръснати наоколо.
Капан от лагери.
„Томкет“.
Стана много трудно да си гневен бунтовник и да не си паднал на земята.
Тълпата се поколеба. Предните редици внезапно загубиха решителност, а задните искаха да разберат какво става напред и да се присъединят към грабенето, което би трябвало да започне след броени секунди.
Люковете на посолството се отвориха отново и две умиротворителни превозни средства, заедно с четирите други, които Стен беше модифицирал, изскочиха навън и откриха огън.
Всъщност вода.
Под умерено налягане. Дори не колкото на пожарникарски маркуч.
Първите няколко редици от тълпата решиха, че искат да се приберат вкъщи. Беше студено.
Стен щеше да им помогне. Втора вълна от гравилихтери излетя от посолството. Разнесоха се викове и хората се отдръпнаха от пътя на остриетата, които ги приближаваха, докато не осъзнаха, че гравилихтерите умишлено нападат три метра над земята.
Лихтерите не бяха предназначени да бъдат оръжие — те продължиха към барикадите, разположени на страничните улици. Блъснаха ги веднъж, завъртяха се обратно и блъснаха отново, натрупаните отломки и цивилните грависледове бяха избутани встрани. Сега улиците бях разчистени.
Лихтерите се обърнаха и ускориха към посолството. Нямаше жертви. Стен въздъхна облекчено — това беше най-опасната част от плана му, с най-голям шанс да доведе до жертви.
Тълпата се люшкаше в нерешителност.
Атаката на гравилихтерите беше хуманитарният жест на Стен, който да отвори път за отстъпление, когато следващата част на плана бъдеше осъществена. Той също искаше да си отиде у дома.
— Сега!
Й хората започнаха да умират.
Пръстите на Бор докоснаха изстрелващите механизми и ракетите излетяха от цевите. Бяха за еднократна употреба, но насочваната или дори недобре прицелената ракета не можеше да пропусне. И двете удариха в целите си: едната в горната част на небостъргача с копторите, другата в новата сграда.
Съществата, които нямаха намерение да се намесват в истинско физическо насилие, камо ли да рискуват живота си, имаха само секунда, за да примигнат, когато двете огнени дъги профучаха и ракетите избухнаха.
Ударните вълни се разнесоха навън… и други пръсти докоснаха спусъците.
Алфа… Браво… Чарли…
Подбудителите бяха мъртви, преди да успеят да видят как димът се кълби от леговищата на началниците им.
Тълпата замръзна.
А после вратите на посолството се отвориха.
Виковете и писъците утихнаха.
Последва пълна тишина.
След това се чу хрущене от ботуши, които стъпваха върху отломки.
Стен, ограден от двадесет гурки, излезе през вратата на посолството. Всички те бяха с кукрита, петдесетсантиметровите извити ножове, държани под ъгъл от четиридесет и пет градуса спрямо гърдите. В готовност.
Направиха десет крачки напред и спряха, без заповед.
Десет Бор, с насочени уилигъни, излязоха навън и се разпръснаха във ветрило, подсигурявайки фланговете. Те също спряха.
От тълпата се понесе шепот. Това бяха убийците. Тези малки кафяви мъже, които не взимаха пленници, мъже, които, както разказваха слуховете, убиваха и изяждаха собствените си деца, ако те не проявяваха достатъчно кръвожадност. Всички злословия, които най-добрите пропагандатори бяха разпространили за тези непалски воини, злословия, на които гурките не обръщаха внимание, сега произведоха обратен ефект. Тези мъже бяха дори по-ужасни, отколкото слуховете твърдяха. Те не бяха хора дори, а убийци, които се спускаха с дългите си ножове и не оставяха нищо освен кръв и тишина след себе си.