— Продължавай — подкани Императорът.
— Добре, размахваме флага, както казвате — Аври вдигна юмрук във въздуха. — После добавяме малко трогателни истории. Например писма от възрастна жена, която изпраща и малкото си спестявания, за да помогне на Империята. Направих няколко видеоматериала с умиращи от глад деца. Добър и зловещ дракх. Оранжева коса. Подути кореми. Истински сърцераздирателно.
— Кръв, пот и детска урина — заяви Императорът. — Винаги действа.
— Разбира се. Сега чуйте това. Докато все още преглъщат бедните дечица, искам да ги ударя със стар войнишки ветеран.
— Става доста интересно — каза Императорът. — Аз самият бих могъл да гласувам за такъв четири или пет пъти.
— Така си е — кимна Аври. — Изкопах един стар ваш генерал. Пенсиониран е от трийсетина години. Има повече мръсотия в главата си, отколкото мозък. Обработих го с — цитирам: тегобите на Империята, край на цитата. Накарах го да се разреве. Накрая той се изправи с мъка на крака — подпрях го с патерици — и призова всички същества в Империята да работят заедно.
После направи невероятен призив за съединение. Каза, че това е най-важното нещо в живота му. И че няма достатъчно голяма саможертва за подобно дело, и тъй нататък, и тъй нататък. Ще мине като по вода. Гарантирам. Изпробвах го върху тестова група миналата нощ. Всички се просълзиха. Но най-хубавото е, че публиката изпразни джобовете си за имперския кризисен фонд. Най-добрите пари на глава, които тези измамници някога са виждали.
— После Уолш ще направи изявлението? — попита Императорът.
— Точно така.
— Чудесна работа — одобри той. — Но ще добавя допълнителен щрих.
— И той е?
— Покачване в таксите за АМ2.
Аври кимна.
— Да. Добра идея. Ще изплаши твърдоглавците. Какво за таксите?
— Искам да влезе със задна дата. За всичкото АМ2 след края на Таанските войни.
Аври подсвирна.
— Може да ги уплаши твърде много.
— Съжалявам. Ще трябва да измислиш как да го прокараш.
Очите на Аври внезапно засияха.
— Може би ако генералът умре в края на речта си. И тялото му падне пред камерите. Така че отваряме кавички за предсмъртни думи, затваряме кавичките. Доста е немощен. Предполагам, че техниците могат да му докарат удар при повторното снимане.
— Лоша идея — възпротиви се Императорът.
— Да. Някой може да научи. Да изтече информация.
— Не се тревожа от това — каза Императорът. — Просто предсмъртните му думи са подготовка за Уолш. А той е момчето, което повежда това начинание.
Аври схвана логиката му.
— Затова вие сте шефът — призна тя. — Ще измисля нещо. Ще бъде лесно.
Интервюто приключи и Аври хвърли на Императора оня поглед. Очите й се плъзгаха по него, а тя се въртеше на мястото си.
— Както и да е — каза тя тихо. — Това е планът.
— Нямам възражения — кимна Императорът. — Задействай го.
Той й върна погледа. Остави очите му да се разходят по тялото й. Започвайки от пръстите на краката и издигайки се нагоре.
— Ще има ли нещо… друго? — попита Аври.
Императорът замълча за малко. После:
— Може би… по-късно.
— Споменах ли секретарката си? — попита Аври и облиза устните си. — Много ми… помогна за това.
— Ще трябва да й благодаря по някое време — каза Императорът.
— Мога да й се обадя… сега.
— Да го направим лично? — попита Императорът с нисък глас.
— Много лично. Само… ние тримата.
— Обади й се — подкани Императорът.
32.
Пойндекс огледа доклада отново. Не беше се променил, откакто го чете за последен път. Не беше се променил, откакто го беше прочел преди три минути. Ако не идваше от надежден — доколкото един шпионин изобщо вярваше на своите източници — оперативен агент, щеше да реши, че или някой се опитва да го излъже, или пък, че докладът е отпреди години, от времето на Тайния съвет.
Пойндекс отдавна си беше обещал, още на Земята, че ще бъде „послушен“, че ще спре да разпраща агенти и да се опитва да разбере какво „наистина“ става. Разбира се, не успя да го направи. Никой, който веднъж е стъпвал в света на сенките, не можеше отново да повярва, че истината се вижда под лъчите на прожекторите.