— Манаби — каза Рюкор направо. — Не се побъркват.
— Може да съм първият.
Пещерата беше спокойна, като се изключат неясните звуци на вятъра и морето. Рюкор остана неподвижна за няколко мига.
— Не — заяви тя твърдо. — Ти не си луд. Прегледах материала ти. Анализирах го едновременно интелектуално и електронно. След това позволих на най-доверения си помощник — той е в действителност един от синовете на сестра ми и може да му се вярва, тъй като корупцията на Империята не ни вълнува, а и досега никой не се е опитал да ни поквари, предлагайки ни права за риболов на Земята.
Тя се засмя и Еку си отдъхна.
— Първо обаче — каза тя — нека да ти благодаря за този пакет, който ми изпрати. Това е първата истинска книга от древната Земя, която притежавам. Имам въпрос: томът първоначално беше ли непромокаем?
— Накарах да го направят такъв.
— Да, предположих. Представих си как този примитивен човек, писал в най-тъмната от тъмните епохи, е стоял и се е взирал в ужасните времена. В онези дни не е имало друго, освен знахари и вещери, както мисля, че са се казвали хората, които са правели магии и са забърквали злотворни течности в казани, седнали край огромните племенни огньове, за да плашат реалните и измислените чудовища от мрака. И така, този беден човек е решил, че някой ден ще има правила за психологията. Че ще стане наука. Само че как я наричаше той? Психоистория? Забележителна самонадеяност. Аз самата намирам тази мечта за пленителна. Макар да съм наясно, че ако не можем да решим проблема за n-те тела в астрономията, тера-кубичните-тера-положителните тела, които съставляват интелигентния живот, няма никога да могат да бъдат подложени на измерване. Трябва да кажа обаче, че намерих героя на този писател, Селдън, за доста отблъскващ. Твърде много ми напомняше за някои от моите наставници в детството, проповядващи лъжливи истини, извратени предразсъдъци и самомнение. Но аз се отклоних. Виждам защо си ми направил този подарък, обаче как този литературен, провалил се опит да се открие ред в подчинената на ентропията вселена и също толкова погълнатата от ентропията система е свързан с данните, които ми изпрати? Един въпрос: как избрахте какво да включите в този материал — като подбирахте само данни, които да подкрепят теорията ви?
— Не — отвърна Еку. — Опитах се да дам най-пълно възможно описание, според способностите си.
— Вашият опит в дипломацията показва, че знаете кога да бъдете честен — каза Рюкор. — Позволих си да редуцирам суровите данни до символна логика.
Още веднъж тя докосна таблото и няколко екрана светнаха. Еку, въпреки че не използваше символни представяния в своето изкуство, познаваше тази дисциплина.
Беше необходим повече от час така редуцираните данни да преминат през екрана.
Тъй като бяха неразбираеми за повечето хора, може би щяха да им изглеждат по-малко депресиращи. Но не и за двете опитни същества в пещерата. Най-накрая и последният екран угасна.
— Моята редукция е приблизително правилна, нали? — попита Рюкор.
— Не приблизително. Напълно — крилете на господин Еку увиснаха. Ситуацията беше наистина толкова зле, колкото смяташе.
— Да обобщим това с думи — продължи Рюкор, студено, клинично. — Очевидно е, че Империята среща огромни трудности. Не е причина за голямо безпокойство обаче, тъй като това не е първият, нито дори петдесетият път, когато Империята се е изправяла пред катастрофа. Обаче вие предполагате, че този политически, икономически и социален упадък е предизвикан от самата Империя. По-точно от действията, които Вечният император е предприел след… завръщането си.
Господин Еку отбеляза:
— Затова и се страхувах, че ставам некомпетентен в разсъжденията си.
— Никак дори. След като ви уверих, че сте напълно нормален, сега ще приемете ли освежително питие? Защото идва моят ред да поразсъждавам и да добавя малко интересни детайли. Получих ги, след като вашият пакет пристигна.
— Благодаря ви, ще си взема.
— В контейнера вдясно от вас. Активира се, да, с тази голяма ръчка.