Тълпата бързо се зае да изпълни поисканото от офицера.
Но старата жена, която се бе оплакала от дългото чакане, имаше други виждания. Тя се отдели от тълпата и закуцука към офицера.
— Трябва да се засрамите, млади човече — каза тя. — Всички сме гладни. И сме чакали часове наред, за да купим храна за семействата си.
Офицерът я застреля на място. Подритна все още гърчещия се труп.
— Заповядай, бабке. Сега вече не е нужно да чакаш.
Командирът на смяната в квартала на богазите тръгна да обхожда барикадите, като проверяваше за дупки в защитната стена и дали пазачите са на постовете си. Барикадата се оказа толкова здрава, колкото и при последната й инспекция, пазачите бяха нащрек сякаш им беше първо дежурство.
Тя погледна към спящия квартал. Всички прозорци бяха тъмни. Това е добре, помисли си. После чу тихи звуци зад себе си. Извъртя се. Звукът беше изчезнал. Само въображение, реши тя. Аз съм глупаво същество.
Малък кораб изскочи над барикадата, картечниците му затракаха.
Изстрелите я прерязаха надве, преди да успее да извика за предупреждение.
Още два кораба се появиха и откриха огън върху квартала. След няколко минути жилищата горяха и богазите се изсипваха на улицата. Някои бяха ранени. Някои носеха ранени. Всички бяха парализирани от страх.
Джохианските войски разбиха барикадата. Следваше ги дълга редица от гравилихтери.
Час по-късно камионите с оцелелите богази потеглиха в нощта.
На следващия ден булдозери изринаха мъртвите заедно с димящите отломки. Докато нощта падне, кварталът се беше превърнал в гола земя.
Следващата вечер видеоизлъчванията на Джохи обявиха нови жилища за „квалифицирани граждани“. Бяха разграбени до сутринта.
Писмо от майор Шейс Марл, до Директор-началник Сикт, командир на Седми боен фронт:
… и като си давам сметка, че изпращането на такова писмо нарушава военната система на подчинение, сметнах, че няма никой друг с авторитет и призвание освен вас, който да разреши този проблем, както ще видите.
Пиша ви не само като на мой върховен командир, но също и защото си спомням, че преди години, преди онзи злодей да ни управлява (проклето да е името му), и да ви принуди да подадете оставка, вие говорихте пред моя най-първи клас в академията „Кюшев“, и аз никога не забравих думите ви. Казахте, че офицерът има дълг отвъд написаното в заповедите, дълг към честта и расата си. Това писмо е последният ми шанс да изпълня този дълг.
Проблемът възникна, когато ми беше наредено да извърша прочистваща операция на Очио IX, един от Спорните светове, Сектор седми на вашия фронт. Едва частично умиротворен, но все още със суздалски въоръжени елементи, които настояваха със силата на оръжието, че този свят трябва да е техен, а разбира се, правото е на страната на джохианците. Получих задачата си, беше ми наредено да умиротворя определена област, бяха ми дадени поддържащи части, чиито названия не са важни, освен с едно изключение. Тази част беше Трета ударна рота, Втори полк от корпуса със специално предназначение, предвождан от капитан Л’мердинг.
Инспектирах частта преди включването й и останах с впечатлението, че тези войници изглеждат адекватно в униформите си и особено добре са въоръжени за антипартизански операции. От друга страна, имах усещането, че не са достатъчно тренирани, нито командващите им офицери бяха особено впечатляващи. Разбира се, не отправих критика към капитан Л’мердинг, а просто приветствах частта му и казах, че ще им дам възможност за повишение и да докажат, че новият им корпус е достоен да принадлежи на джохианската армия и да служи на доктор Искра.
Единственият отговор на капитан Л’мердинг беше, че те имат заповеди и смятат да ги изпълнят.
Тук, може би, трябваше да се обърна към полковник Елман, моя началник, и да поискам да уточни кой командва. Не го направих. Войските бяха приземени и се отправихме към предградията, населени от смесена популация от торки, джохианци и суздали, където суздалските бандити държаха своите укрепления. Както обикновено, суздалите се бореха яростно (виж Оп.Реп. 12–341–651–06, трети месец, седмици едно, две и три) и нанесоха поражения на моите сили. Бяха взети много малко пленници, тъй като, както ви е известно, суздалите предпочитат смъртта пред предаването.
Първият ми проблем с Трета рота беше, че капитан Л’мердинг отказа да изпрати войските си в провинцията, като възрази на моята заповед с твърдението, че истинският враг не са блатниците — това бяха точните му думи, а по-скоро злите конспиратори зад тях в градовете. Реших да не разследвам това странно твърдение, тъй като съм войник, а не човек на политиката.