Първоначално вниманието ми беше изцяло съсредоточено върху битката, разбира се, и едва през третата седмица на прочистващата операция получих информация, в която ми беше невъзможно да повярвам отначало, но знаех, че трябва да разследвам, за да защитя честта на джохианците.
Този доклад обвиняваше 3/2 от корпуса със специално предназначение в най-ужасяващи зверства. Аз лично отидох в областта, за която ротата отговаряше, и установих, че обвиненията са верни. Те избиваха цивилни суздали в нарушение на приетите стандарти за водене на война. Техните цели бяха, в частност, всички образовани суздали, особено онези, които бяха учители или съдии. Освен това обръщаха внимание на всеки богат суздал. Тези същества бяха измъквани от домовете си и изчезваха. Капитан Л’мердинг отказа да обясни какво се случва с тях, но мисля, че съдбата им е очевидна.
Имаше потвърдени доклади за избити деца и изнасилвания на цивилни, за разграбени сгради. Убийствата на цивилните суздали са били извършвани през деня, а телата им са били оставяни на улицата. Очевидно тази ударна рота е съставена от гангстери и хулигани. Капитан Л’мердинг беше разлепил обяви из области, носещи собствения му подпис, които постановяваха, че употребата на суздалски език, говоримо или писмено, е забранена, и на всички суздали се забранява да се събират в групи от повече от двама. Незабавна екзекуция беше наказанието за нарушаването на всяко подобно нареждане.
Беше издал и други заповеди, също толкова незаконни, но най-лошата гласеше, че всяко престъпление, извършено от суздал, ще срещне изключително суров отговор, който ще включва унищожаването на домовете, изкореняването на рода му и екзекутирането на сто суздали, избрани случайно, за възмездие. Казах на капитан Л’мердинг, че го освобождавам от служба. Той се изсмя. Опитах се да го поставя под арест. Аз и моите помощници бяхме обезоръжени, пребити и ни беше предложено да напуснем областта или да си понесем последствията.
Върнах се в собствената си част и уведомих командира на батальона за непосредствените действия на капитан Л’мердинг, поисках да бъде изпратен боен отряд, който да арестува това позорно същество и неговите биячи. Полковник Елман ми каза да се занимавам със своите дела. Възразих и ми беше дадена пряка заповед да оставя чудовищата на Л’мердинг на мира. Всъщност полковник Елман ме информира, че тази рота и другите елементи от Корпуса със специално предназначение следват заповеди, дадени от най-високо място — заповеди, които може и да не се нравят на никого, но са съществени за осъществяването на мисията ни. Отказах да приема това и отидох да говоря със следващия в йерархията на командването, а след това, тъй като нищо не се случи, с командира на дивизията.
Бях обвинен в неподчинение и срамно за джохианец държание. Когато продължих да настоявам, бях съвсем незаконно понижен със сто места в списъка за повишения, без изслушване или съд. Вече съм отчаян, директор-началник, и се обръщам към вас.
Не е ли останала чест в Алтайския куп? Няма ли достойнство в нашата благородна раса? Нима нашата собствена армия, армията, на която посветих живота си, се е превърнала в сбирщина от убийци?
Писмото не получи отговор.
Шест седмици по-късно майор Шейа Марл беше прострелян в някаква област. В доклада се споменаваше, че е имало неволен изстрел с оръжие, но виновникът не може да се установи.
Майор Марл беше повишен посмъртно, беше награден с орден, получи още една звезда и беше погребан с почести на Спорния свят Очио IX.
Главният път, който водеше към космодрума на Рурик, беше море от нещастие. Хиляди и хиляди същества се мъкнеха през проливния дъжд, блъскаха се, влачеха се и бяха изтиквани напред от джохианските войски.
Нямаше разделяне на видовете в този насилствен марш. Суздалите кретаха редом с богази и хора.
Тълпата от несретници беше толкова гъста, че ако някой паднеше, тялото му щеше да бъде отнесено от масата. Хората се провикваха отчаяно към членовете на семействата си или просто от мъка.
На космодрума ги очакваха хиляди стари кораби, поръчани от Искра. Други военни обслужваха тези кораби, те наблъскваха съществата, докато не останеше никакво място.