Стен трябваше бързо да бръкне в торбата с дипломатически номера, за да обърне зяпването в професионално удивление.
— Какво е станало, по дяволите? — попита Килгър. — И кой уби стария…
— Естествена смърт — увери ги Мениндер. Бързо разкопча яката си. — Аз самият бях там. Видях всичко. Беше ужасно преживяване. Тъкмо се канехме да седнем да… вечеряме, когато Каканът се свлече на масата. Мъртъв. Просто така.
Той щракна с пръсти.
— Имаше ли аутопсия? — полита Стен невъзмутимо.
— Божичко, имаше ли аутопсия?… — замига Мениндер. — Никой не искаше… Искам да кажа, предвид обстоятелствата, сметнахме, че е разумно… Два екипа работиха върху него. И наистина направихме щателен анализ на докладите. Просто за да сме напълно уверени.
Той отново закопча яката.
— Наистина се оказа естествена смърт.
— Кога е погребението? — попита Стен. Смъртта на Какана беше провалила целия замисъл. Императорът нямаше да е доволен.
— Трудно е да се каже. Виждате ли, всички се съгласихме да стигнем до единодушие след последния доклад на главния патолог. Съгласието ни обаче донякъде се разпадна, преди да успеем да поговорим за погребението. — Мениндер посочи бомбените кратери. — Ако разбирате какво искам да кажа.
Стен схвана.
— Не бих искал да обвинявам никого — продължи Мениндер, — но джохианците започнаха всичко. Скараха се помежду си кой да бъде новият Какан. Никой не потърси нашето мнение. Макар да им заявих ясно преди стрелбата, че имам свои виждания по въпроса.
— Естествено — каза Стен.
— Както и да е, когато джохианците изчерпаха обидите си, започнаха да се бият. Всички се спотаихме. После отклонила се бомба падна в средата на торкски квартал. Беше… доста неприятно. Родният ми свят сметна, че е най-добре да изпрати милиция.
— О? — възкликна Стен.
— Само за да защити моите хора. Не за да влиза в конфликт с джохианците.
— И как се развиха нещата?
— Не особено добре — въздъхна Мениндер. — Аз и не смятах, че е възможно. Станаха някои… хм… остри размени, така да се каже.
Стен схвана отлично.
— Разбира се, след като нашата милиция се появи, е, богазите и суздалите решиха, че и те се нуждаят от допълнителна защита.
— Досетих се — оповести Стен. Нещата ставаха от лоши по-лоши.
— Е, значи ви е ясно. Сега имам една наистина лоша новина за вас — каза Мениндер, като погледна часовника си и се огледа нервно към космодрума.
— О, значи дотук бяха добри новини, тъй ли? — изръмжа Килгър, на когото това му харесваше дори по-малко, отколкото на Стен, ако подобно нещо изобщо бе възможно.
— Вижте, всички се бяха залепили за извънредните честоти, като се молеха кавалерията да дойде. Всички чухме излъчванията ви. Хората вероятно са пренатоварили фиша на Джейн, за да проверят „Виктори“ — той посочи издължения корпус на императорския кораб. — Лично аз вече знаех. Гордея се, че съм в час с новостите. Но почти не бях чувал за вас преди.
И кимна към Стен.
Стен изруга тихо, като се сети как свързочният офицер твърдеше, че е опитал всичко.
— Значи… аз съм кавалерията — каза Стен.
— Схванахте, посланик — потвърди Мениндер. — Проверих в имперския „Кой кой е“. Доста внушителна биография. Военен герой. Герой дипломат. Дясната ръка на Вечния император. Поне така звучи на Джохи.
Стен можеше да си представи. Но това не беше добре. Определено не беше планирал така този гаден ден.
— Всички идват насам — продължи Мениндер. — Бързах като хала, за да ги изпреваря. А те ще искат ухото ви. Ще се изкормят един друг, докато го откъснат от трупа ви, ако трябва.
Мениндер направи кратка пауза, преди да продължи.
— Виждате ли, който ви хване, ще стане главатар на глутница. — Той потрепери. — Трябва да внимавам. Някои от най-добрите ми приятели са суздали.
— Предполагам, че имате някакъв план — каза Стен. — Иначе нямаше да сте тук.
— Определено имам — потвърди Мениндер. — Макар че може би ще ми е трудно да ви убедя в добрите си намерения.
— Аха. Разбирам — отвърна Стен. — Смятахте, че можем да проведем спокоен разговор в някой безопасен торкски квартал. Прав ли съм?
Мениндер се усмихна.
— Какво толкова? Струваше си да се опита. Ако не сте съгласен, може би е най-добре да се махате оттук. Бързо.
Стен не обърна внимание на предупреждението. Мислеше. После му просветна.