— Колко далече е посолството?
Неутрална територия. Никой нямаше да посмее да стреля по имперското посолство или дори в близост до него.
— В другата част на града е — обясни Мениндер. — Няма да успеете.
Чу се тракане и тежко стържене на вериги. Стен подскочи и видя бронирана наземна машина да си пробива път сред отломките. Малък флаг се вееше от тръбата до картечниците на танка. Нямаше нужда да пита. Беше джохиански.
Чу се вик от другата страна на полето. Стен се обърна и видя Синд да тича устремно, следвана от съгледвачите Бор. Тя крещеше някакво предупреждение и сочеше към ниска сграда зад гърба си.
Облак прах от мазилка внезапно изригна от сградата. Цялата предна част се срина. Още едни вериги изникнаха под дъжда от метал и тухли. Втората машина също беше бронирана. Имаше картечници и също носеше флаг — и този беше джохиански.
Синд стигна до Стен.
— И това не е всичко — посочи тя към танка. — Има още такива. И войници. А и както изглежда, голяма тълпа идва насам.
Главното оръдие на танка внезапно се обърна. Двете машини бяха установили контакт. Едновременно откриха огън, изхвърляйки във въздуха уранови бронебойни снаряди.
Гласът на адмирал Мейсън се разнесе от външните високоговорители на „Виктори“:
— Предлагам да си тръгваме, адмирале — заяви той.
Стен се съгласи. Обърна се към Мениндер.
— Най-добре е да се скриеш някъде — каза му той. — Късмет.
— Ще ни трябва доста повече от късмет — смънка Мениндер и изчезна да търси прикритие. Стен и другите се затичаха към кораба и се изкачиха по рампата.
Зад тях избухна първо единият танк, а после и другият. Един снаряд се блъсна в кораба. Появиха се още танкове. Оръдията им бълваха огън.
Притиснат от нарастващото ускорение при излитането на кораба, Стен наблюдаваше как бойното поле се смалява на главния екран на мостика.
Интересно посрещане, помисли си. Сега как, по дяволите, щеше да оправи тази каша?
Стен последва Мейсън в адмиралската каюта, като се чудеше какво да предприеме. Докато обсъждаха различни възможности — някои от които варираха от негодни до откровено глупави, — докладите продължаваха да ги засипват. Джохи вече не мълчеше.
Очите на Стен се плъзнаха по извлеченията от предаванията, които свързочният офицер му беше дал.
— Побъркали са се — обобщи той. — Всеки нарича останалите с какви ли не вулгарни имена. Предизвикват се да излязат и да се бият достойно.
Той продължи да чете, после подсвирна и вдигна поглед.
— Което и правят.
— Джохианската милиция е заклещила някакви торки в сграда. Те отказали да излязат и да бъдат заклани. Накрая джохианците я подпалили.
— Чудесно — възкликна Мейсън. — Освен всичко, имаме толкова много бунтове, че алгоритмичният компютър изгърмя, докато се опитваше да направи прогноза колко бързо може да се разпространи метежът.
Той изсумтя.
— Толкова за дипломацията. Доказва собствената ми теория за поведението на средностатистическия гражданин. Единственото, от което разбират, е куршум в мозъка.
— Не смятам, че това ще помогне тук — възрази Стен сухо. — Императорът иска сърцата и умовете им. Скалповете им няма да му послужат за нищо.
— И все пак — не се съгласи Мейсън.
— Знам — каза Стен. — С тези приятелчета е наистина изкусително. За съжаление, това, което се случва сега, е предизвикано от идването ни.
— Няма да поема вината за това — извика Мейсън разгорещено.
Стен въздъхна.
— Никой не иска това от вас, адмирале. Аз съм този, когото Императорът ще държи отговорен. Макар че, ако нещата се влошат, може да не се задоволи само с мен.
Мейсън отвори уста, за да протестира. Стен вдигна ръка и го накара да замълчи. Осени го внезапна мисъл.
— Баща ми ми е разказвал за един звяр — поде той. — Мисля, че го наричали муле. Бил е борец. Упорит и зъл борец. Казваше, че единственият начин да му привлечеш вниманието бил, като го удариш първо с дъска.
— Вече предложих нещо сходно — каза Мейсън.
— Да, знам, но за тези същества удар по главата може да се окаже твърде завоалиран… Добре, ами ако опитаме така…
Мейсън се приведе, докато Стен очертаваше плана си.
Джохианската тълпа се приближаваше към барикадата на богазите, като мяташе камъни, отломки и обиди към малката група от защитници на квартала. Магазините от двете страни на широката главна улица на Рурик бяха с напълно строшени витрини. Много от тях бяха обхванати от пламъци.