После той се замисли за нещо друго.
— Как точно ще тръгнем? Внезапно се сетих, че съм посланик и не мога просто да напусна посолството, без някой да забележи.
Синд придоби самодоволен вид.
— Докато беше навън да си играеш на дипломация с памфлетната бригада, реших, че не е лошо да проверя колко сигурна е спалнята ни. И установих, че предишният посланик е имал известна слабост към странностите.
Синд отиде до ключовете за осветлението и бутна един от тях настрани. Част от стената се отвори със съскане.
— А — възкликна Стен. — Какво е животът без таен тунел?
— Минава оттук до спалнята ни — обясни Синд. — После обратно надолу покрай крилото, в което са настанени чиновниците и младшите служители. Продължава под земята в съседство с кухнята, ако не се лъжа, а после излиза на повърхността при задната стена.
— Има шпионки по вратите на слугинските стаи. Човекът е бил романтик — подхвърли Килгър.
— Перверзник — поправи го Синд.
— Каква е разликата? — зачуди се Килгър. — След вас, шефе. Капитане, ако обичате, аз ще вървя най-накрая. Между другото, не трябва да се тревожиш за подслушватели. Никой не знае за прохода освен Синд и мен.
Килгър изобщо не беше прав.
Срещата щеше да се състои на почти четири километра от посолството. Улиците бяха пусти. Само тук-там някой окъснял гравислед се движеше бавно през заслепяващата буря и веднъж или дваж някое същество пробягваше, изпратено да изпълнява без съмнение важна задача.
Пътят им ги отведе към огромния транспортен терминал на Рурик. Докато се приближаваха, Стен се зачуди защо всички транспортни терминали са разположени в коптори. Кое е първичното и предшества другото? Или преходността насърчаваше преходност?
Двамата полицаи на входа ги погледнаха, определиха ги като урбанизиран селянин, жена му и приятел или далечен родственик, и отклониха поглед — очевидно не представляваха интерес. Килгър преведе Стен и Синд по заобиколен маршрут през огромната сграда. Пейките бяха пълни със същества, които, както изглеждаше, бяха чакали цяла вечност. Някои спяха. Повечето просто се взираха. На Рурик да умееш да чакаш на опашка, без да се побъркаш от ужасяващото отегчение, беше нещо повече от изкусно умение. Беше необходимост.
Те спряха пред щанд с напитки. Нямаше топли питиета, но се продаваха три различни вида летни безалкохолни. Единствената храна, която Стен видя, беше постен бульон, направен от грудки, а супниците биха мръсни. Гранясала мас плуваше на повърхността на супата.
Синд, която все още се смяташе за ученик в шпионирането, огледа другарите си, докато те преценяваха хората наоколо, макар да си придаваха разсеян вид.
Дотук всичко беше минало гладко, все пак Стен знаеше, че има малка вероятност да ги следи цяла армия от преследвачи, като всеки от тях върви подире им за кратко, преди да ги предаде на следващия.
Килгър сви безпомощно рамене и посочи нагоре към една линия на информационното табло, която примигваше: Пътуванията са отменени за неопределено време поради времето. Като мърмореше неразбираемо като истински селянин, на когото току-що са казали, че отново не може да се прибере вкъщи, той ги поведе към изходите.
Минаха покрай врата, на която беше написано „Само за служители“, когато Алекс им даде знак с глава и се шмугна странично през вратата. Синд зяпна изненадано, но Стен я хвана през рамо и двамата последваха Килгър. Вратата се затвори след тях, Алекс блокира бравата и те започнаха спускането си по ехтящо влажно стълбище, което стигаше до отворена към дъжда врата.
Килгър вдигна ръка. Ти, Синд. Спускаш се надолу по стълбите, навън и подсигуряваш изхода.
Синд се плъзна тихомълком по стълбите подобно на живак. Наметалото й беше леко разтворено, ръката й лежеше върху дръжката на оръжието, пръстът й сновеше около спусъка, бе готова да вдигне оръжието за стрелба. Тя излезе навън в нощта и се залепи за стената.
За миг спря и се огледа за Килгър и Стен. Отново имаше какво да научи от двамата. Никога не беше участвала в бойни отряди, където този, който даваше заповедите, беше най-добре запознатият с обстановката и конкретния проблем, а не с най-високия чин.
Стен се измъкна през вратата и се залепи за стената от другата страна. Алекс го следваше.
Килгър също успя да намери време да оцени Синд. Момата си я бива, добре се вписва, нали? Не го знае, но може да се мери с най-добрите от „Богомолка“ сега. Предполагам, трябва да кажа на Стен, че им давам благословията си.