Стен осъзна, че е малко схванат, малко позагубил практика, докато се промъкваше напред като пристанищен плъх, търсещ мърша. Зад себе си през съскането на дъжда чуваше умишлено тежката крачка на Алекс по паважа на крайбрежието.
Синд го следваше отблизо. Промъкваше се през разбитите сгради край реката, като прескачаше от сянка в сянка, на около петдесет метра от Алекс.
Килгър се разтрепери, но не от студения дъжд, който се сипеше. Колко пъти се беше промъквал за среща с някой местен агент? Хиляди, лорд Килгър, помисли си той. А някога да не си усещал студените тръпки да пропълзяват между лопатките на раменете ти в очакване животът да премине пред очите ти и снарядът да те застигне?
Пред него се издигаше малка сграда близо до счупена улична лампа. Постройката може да е била транспортна спирка или полицейска наблюдателница.
Движение. Пръстите на Алекс опипаха оръжието с рязана цев в жилетката му и откриха, че миниуилигънът в кобура на гърба му е по-незабележим. Той махна предпазителя внимателно, въпреки че никой не би могъл да чуе звука сред трещенето на разразилата се буря. Пръстът му легна на спусъка и той го задържа там, цевта бе скрита под наметалото. Без да го съзнава, Алекс стъпи по-стабилно, краката му леко се присвиваха в коленете, докато вървеше напред.
Сянката беше с размерите на човек. Помръдна още веднъж. Зад него падна мълния и пръстът на Килгър се сви около спусъка. После се отпусна. Сянката се превърна в мъж, носещ дълъг дъждобран с качулка. При проблясъка Килгър видя празните ръце на мъжа извън ръкавите на палтото.
Контакт.
— И слънцето проникна през гъстите облаци — каза той, като се проклинаше за идиотския избор на пароли, които му се бяха сторили много уместни в топлия, уютен кабинет.
Чакащият източник — превозвачът трябваше да отговори с:
— И тъй честта проблясва и в най-лошите навици.
Нищо освен воя на бурята.
На няколко метра от постройката Стен премина в бойна готовност. Връзките на наметалото се разкъсаха и то се свлече в калта, докато ръката му измъкваше дебелото оръжие от скривалището му и палецът му завърташе предпазителя от позиция „безопасно“ през единична, през откоси, до автоматична стрелба, а едновременно другата му ръка разгъна уилигъна. Подпря го на едно коляно в сред тинята, а очите му започнаха да се оглеждат за цели.
Може би беше видял нещо, може би нещо беше проблеснало за миг над мъжа, блестяща жица, а може и да нямаше нищо.
Килгър изсъска в шок, докато съзнанието му включваше заспалите му рефлекси. Не, не, недей да стоиш като истукан, момче. Намираш се в смъртоносната зона.
Имаш няколко секунди. Повече от достатъчно време.
Контактът не беше отговорил, защото контактът беше много мъртъв. Беше нещо почти нормално в сенчестия свят на Стен и Килгър — да научиш, че противниците са хванали твоя агент, като го откриеш със зейнало в широка усмивка гърло, И фактът, че виси на кабел, спуснат от близката лампа, не беше необичаен — просто форма на екзекуция. Но когато тялото беше подпряно, за да те очаква на срещата…
Засада.
Алекс измъкна граната от джоба на жилетката си, издърпа щифта и запрати малката бомба над главата си и надясно. Същевременно се завъртя и с три крачки се засили за скок. Хвърли се напред, прелетя във въздуха, после се стовари върху обливания от дъжд паваж и тялото му се плъзна около метър напред. „Трябва да прекарвам повече време в гимнастическия салон, защото ще имам синини и мускулна треска утре.“
Ако има утре, помисли си, докато един снаряд полетя към постройката.
Триангулация, предположи Стен. Обградили са ни от три страни. Това беше сериозен удар… Пръстът му натисна спусъка, прерязвайки един потенциален убиец на две.
Синд остана загледана в мястото, където Килгър беше стоял допреди секунди.
После гранатата на Килгър, изпратена високо нагоре от яките му мускули, се удари в стената на шейсет метра нагоре и се взриви малко пред нея.
От предната част на сградата се посипа мазилка, падащите тухли затрупаха втори убиец, докато снарядът на Синд го пронизваше.