Третият член на екипа тъкмо вдигаше оръжието си за втори изстрел, когато Килгър го забеляза и запрати откос в тази посока. Изстрелът просвистя покрай мъжа. Килгър изруга наум скапания пистолет, лявата му ръка подпря оръжието за по-голяма стабилност и два снаряда излетяха напред — третият мъж падна мъртъв.
Отрядът се раздвижи — Стен се прокрадна напред покрай подпорната стена, Килгър се претърколи през улицата към някакви отломки, а Синд, приклякайки, се вмъкна в един от входовете, а после се шмугна в друг. Килгър върна пистолета в кобура и приготви уилигъна си за стрелба.
Гърмът от разцепилата небето светкавица се разнесе наоколо и Стен установи, че е броил наум. Светкавицата беше паднала едва на два километра оттук и малко повече от шест секунди бяха минали, откакто бяха видели сянката на мъжа.
Засада. Защо? Само за да кажат на Килгър, че друга разузнавателна група ги наблюдава? Мелодраматичен начин да се обяви информация — този контакт, дори и да беше истински контрабандист, не им беше дал нищо. Не много професионална организация на всичко отгоре. Професионалистите никога не се нападаха един друг. Не беше нужно, след като изтичането или потенциалното изтичане на информация бъдеше преустановено.
Както и да е. Можеха да анализират кой, какво и защо по-късно. Сега беше време да се изтеглят. Да бягат като вятъра. Стен не се плашеше, че джохианските ченгета ще се появят — съмняваше се, че си вършат съвестно работата, и знаеше много добре, че няма да патрулират из този район, освен ако не са много на брой. Но щеше да е неприятно, ако имперският посланик бъдеше забелязан в улична схватка като тази.
Стен се изправи, инстинктивно пое водачеството, независимо че досега Килгър беше раздавал заповедите.
Умът му имаше време да възприеме изщракването, очите му — да видят проблясъка над и зад тях, на онзи мост, и снарядът от минохвъргачката потъна в речната тиня, наоколо се посипа кал, но убийственият снаряд не избухна.
После автоматичните оръжия откриха стрелба. Високоскоростни снаряди, подобни на куршуми, се забиха в глината до него и Стен се превъртя над стената и се приземи на рамото си от другата страна. После видя проблясъците от дулата на прозореца на третия етаж на сградата пред него. Вдигна уилигъна и като изруга късата цев, ниската точност и липсата на време за оглеждане, той прокара откос през проблясващите дула и оръжието продължи да стреля, държеше изтръпнала ръка върху спусъците, докато стрелецът падна, издърпвайки оръжието със себе си, а остатъкът от пълнителя изчезна в небето. От други две сгради се посипаха откоси.
Стен се озова до Килгър и двамата се опитаха да се скрият зад тази чудесна купчина отломки, купчина, която ставаше все по-малка, докато мъжът с минохвъргачката се прицели по-добре и втора бомба се взриви над паважа.
— Копелетата са сериозни, шефе.
Наистина бяха. Това преминаваше далеч отвъд допустимия опит да се премахне проблемен разузнавач. Когато първият удар се беше провалил, нападателите би трябвало да се изтеглят. Които и да бяха тези същества, бяха подготвили истинска военна засада, жадна за имперски трупове, независимо от цената.
Армията, зачуди се Стен. Не. Те не бяха сред играчите. Поне той не мислеше така. Все още не, във всеки случай.
Къде, по дяволите, беше Синд? Отговорът дойде, когато метната граната направи на парчета един прозорец и тя извика:
— Прикривам ви! Движете се.
Стен бутна Алекс, който рипна на крака, затича се напред и скочи стремглаво в изоставен магазин. Стен изстреля един откос напосоки. Мускулите му се стегнаха и той се спусна напред, докато Алекс откриваше прикриващ огън. Мина през прозореца и се дръпна настрани. Синд се стрелна през прозореца като белка през снега, а рикоширащите снаряди я последваха.
Временното им убежище щеше да се превърне в смъртоносен капан, осъзна Стен. Поне нямаше защо да се тревожат, че боеприпасите им ще свършат. Не и до края на деня. Всеки уилигън съдържаше 1400 топчета от покрито с обшивка АМ2.
За пореден път минохвъргачката се прицели и още една бомба изскочи от отвърстието и полетя към тях, и Стен захапа миришещия на дракх килим, както бяха правили хиляди плъхове преди него.
Обхватът на минохвъргачката беше голям. Бомбата избухна над тях срещу стената на сградата. Тухлите се сринаха надолу от експлозията.
— В името на брадата на майка ми — промърмори Синд отнесено, — това е първото хубаво нещо, което се случва, откакто веселбата започна.