Сигнални факли светнаха на мястото, откъдето нападателите ги бяха атакували. Тримата се отправиха натам.
Макаджири Гурунг го очакваше.
— Сър, беше ни трудно да ви открием. Този район е много заплетен. Трябваше да ни повикате по-рано. И когато излезете следващия път, ще носите ли локатор?
— Как изобщо разбрахте, че сме излезли от посолството? — попита Стен.
Макаджири сви рамене.
— След като господин Килгър откри тайния проход, ние също попаднахме на него. Макар че той не бе сложил проследяващи устройства в прохода, ние го сторихме. Разбирате ли, ние не сме толкова добри като господин Килгър и не можем да усетим, докато спим дълбоко, дали някой убиец няма да се промъкне, за да ви нападне през прохода. Ние, гурките, имаме нужда от всяка помощ, която можем да си осигурим.
Стен, Синд и Алекс се спогледаха.
— Добре — каза Стен накрая. — Значи знаете всичко. Предполагам, единственият въпрос, който остана без отговор, е къде са Бор?
— Горе на моста. И по крайбрежието. Имаше много хора с оръжие и ние сметнахме, че трябва да се обезвредят. Бор поискаха тази чест. Ние се съгласихме, тъй като те са далеч по-умели в дипломацията от нас.
Това значеше, че и там няма пленници.
— Искам гравислед — каза Стен — и, като се върнем в посолството, силно питие.
— Очаква ви — отвърна Макараджи Гурунг. — В улицата.
С кимване Алекс дръпна Стен настрани, докато вървяха по алеята.
— Момко, този път смъртта беше малко по-близко, отколкото ми е приятно. Дали не е време да спрем да воюваме?
— Май си прав.
— Знаеш ли кое е най-интересното нещо тази вечер?
Стен знаеше. Някой умишлено се беше опитал да убие пълномощния посланик на Вечния император. Не в разгара на битката, а по пряка заповед.
Всяко разумно същество щеше да е наясно, че подобно убийство ще предизвика светкавичен и смъртоносен отговор от страна на Императора.
Стен съзнаваше, че тук, на Джохи, има хора — фракции, — в сравнение с които ненормалниците, с които се беше сблъсквал досега, изглеждат нормални и миролюбиви създания.
И оставаше въпросът на кого принадлежеше тази полупрофесионална армия? Минохвъргачки… автоматични оръжия… хора, атакуващи като добре обучени или поне минали някакво обучение войници.
Те принадлежаха на някого.
Стен си спести възгласите на възмущение, като се чудеше каква правдоподобна история би съчинил някой за прикритие на кървавата смърт на една-две роти стрелци.
Но през последвалите дни инцидентът не се спомена.
От никого.
Включително и от полицията на Рурик.
13.
Предложението беше много кратко. Беше написано на ръка на три страници върху старинна хартия. Безкръвният мъж срещу Императора приключи с четенето и остави страниците на бюрото.
— Какво ще кажеш? — попита Императорът.
— Интересно е, сир — изрече мъжът с неутрален тон.
Което не беше учудващо, тъй като всичко около Пойндекс беше неутрално. На времето беше оглавявал корпус „Меркурий“ — имперското разузнаване — в последните дни на Таанската война. Ефективен, безстрастен войник, той беше продължил службата си под командването на Тайния съвет. По-късно, като част от политическа интрига, дори бе издигнат за младши член на Съвета.
Но когато Императорът се завърна, Пойндекс предаде Съвета на Империята. Всичко, което поиска — знаеше какво би могъл да поиска, — беше да запази живота си. Нямаше каквото и да е отношение към убийството на Императора. Нито публично беше взимал участие в различните чистки и зверства, извършени от Съвета.
Императорът прие предложението — и Тайният съвет получи удар в гърба, а Пойндекс изчезна в затънтените краища на Империята.
— Не показваш, че си изненадан — каза Императорът.
— Сир… Може ли да говоря открито?
Сега Императорът млъкна. Пойндекс избра да изтълкува това като разрешение.
— Учуден съм само, че все още съм жив, ваше величество. Когато наредихте да се върна тук, на Първичен свят, бях сигурен…
— Не — прекъсна го Императорът. — Ако ми трябваше трупът ти, всичко щеше да е уредено тихо и в мига на големия ми гняв. Реших, че периодът на междуцарствие няма да бъде отбелязван с показни процеси. Освен това си спомням, че беше много ефективен началник на разузнаването. Сега имам нужда от услугите ти. Искам да оглавиш този новосформиран отдел, Вътрешна сигурност. Ще се ръководи малко по-различно от „Меркурий“. Агентите са и ще продължават да бъдат набирани не през военните канали или свързаните с тях подразделения. Те трябва да положат клетва на вярност към мен, лично, а не към Империята. Техните задачи и задължения ще се знаят само от мен. Единственото задължение, с което са натоварени, според общественодостъпните или поверителните доклади, е моята защита. И аз смятам да й дам възможно най-широка интерпретация. Всички мисии на ВС ще бъдат назначавани от мен и изпълнението им ще се докладва само на мен. Няма да има други брънки във веригата на командването. Отделът ще има най-висок приоритет в мисиите си. Всички доклади ще бъдат единични копия с гриф „строго секретно“ или ще се докладват устно. Няма да има никакви записи в Имперските архиви. Сега… какъв е твоят отговор?