Искра мина направо на темата.
— Поддържате ли връзка с Вечния император?
— Да — отговори Стен.
— Той ви е дал инструкции, нали? Че аз трябва да получа пълната ви и безрезервна подкрепа?
— Налага се да ви поправя, докторе. За да избегна бъдещи недоразумения. Беше ми наредено от Императора да ви осигуря пълна подкрепа. Обаче нито аз, нито някой член на посолството ми се намира под ваше командване. Дошли сме тук, в Алтайския куп, за да представяме Императора, Империята и нейните интереси и граждани. Тук сме също така, според имперските инструкции, за да се уверим, че мирът ще се запази и стабилно правителство ще поеме властта.
— Различни думи — каза Искра. — Същото значение.
Стен реши да не спори.
— Мога ли да запитам за непосредствените ви намерения?
— Възнамерявам този куп да заживее в мир, както казахте преди малко. Освен това възнамерявам бруталностите, несправедливостите и злините на Какана и неговите лакеи да приключат незабавно.
— Достойна цел — заяви Стен малко по-меко.
— Благодаря.
— Използвахте фразата „Нов ред“ два пъти в мое присъствие — продължи Стен. — Какво точно означава тя?
— Не познавате моите трудове? Моите анализи?
— Извинете ме. Напоследък бях зает да пазя малките огньове да не се превърнат в пожари. И научих за предстоящото ви пристигане едва наскоро.
— Трябва да ги прочетете — препоръча му искрено Искра. — В противен случай е невъзможно да разберете Алтайския куп, камо ли да ми помогнете да го управлявам.
— Тогава ще го направя. Незабавно. Но да се върнем на това, което казахте току-що. Вие смятате да управлявате купа. Простете невежеството ми. Каква форма обаче ще има това управление? По-точно, колко представително ще бъде вашето правителство?
— Много — заяви Искра решително. — Няма да прилича по нищо на тиранията на Какана. Но едно нещо, посланик Стен. Тъй като сте от цивилизован свят, не правете грешката да антропоморфизирате съществата от този куп.
Цивилизован свят, помисли си Стен. Вулкан? Направена от хора планета на робски труд и внезапна смърт? Лицето му остана невъзмутимо, докато Искра продължаваше.
— Разберете, че никой от нас, торките, джохианците, суздалите или богазите, никога не е познавал демокрацията. Съществата тук могат да плачат за нея, но в действителност тя е невъзможна за тях. Нещо като да очаквате от слепеца по рождение да си представи залеза, да? Моят Нов ред означава определен тласък в правилната посока. Насочване. Това е единственият начин за нас да постигнем свободата си. Не по мое време, разбира се, вероятно не и в това на неродените ми синове. Но ще дойде. Това е клетвата, която дадох на гроба на баща ми и на която се посветих, когато Каканът уби моя брат. Алтайският куп ще бъде в мир. И моята свещена вяра ще стане реалност — независимо от цената за това поколение! Не може да има истински Героизъм или божественост без жертви по пътя!
Очите на д-р Искра блестяха в червено, отразявайки слънцето, залязващо навън.
16.
— Защо — зачуди се Килгър — имам усещането, че това са пълни глупости?
Той посочи към стенния екран, който показваше терасата на двореца на Какана. Трябва да се науча да сменям наименованията, каза си Стен. Сега д-р Искра носи короната.
Доктор Искра беше застанал на терасата, с вдигнати ръце и бегла усмивка на лицето, докато под него площадът изригваше в приветствия.
Зад него се намираха алтайските първенци. Хората имаха същото изражение на доволно облекчение, когато чуха за издигането на Искра. Стен не познаваше достатъчно добре богазите и суздалите, за да разчете техните емоции. Значи този голям митинг, реши той, е просто за да се произнесе необходимата реч при смяната на командването — когато някой поема водачеството на нова част, се изисква да се срещне с по-низшестоящите офицери и да се направи на добър. После, малко по-късно, се даваше зелена улица на терора и главите започваха да се търкалят.
Приветствените възгласи затихнаха и Искра продължи речта си.
— … време на изцеление. Време всички ние да напуснем миналото, мрачните сенки на отмъщението и да се обединим, като дръзко положим основите на бъдещето за нас и нашето потомство. Всички сме от Алтайския куп. Споделяме едни и същи системи. Същите планети. Но вместо да осъзнаем общата си съдба, губим силите си в необосновани дрязги заради забравени причини. Мразим съседите си, защото техният генетичен код се различава от нашия. Но всички ние идваме от универсалната плазма, независимо от вида си или родната си планета. Познавате ме. Знаете, че уважавам справедливостта и честта. Знаете, че прекарах години в изгнание, като се борех с всички сили да сваля отвратителния Какан. И успях.