Дори не осъзна, че тези помощници — не познаваше нито един от тях — бяха старателно обучени агенти на корпус „Меркурий“, които му поставяха проблеми, ставащи все по-прости по-прости. Накрая станаха толкова прости, че дори едно едноклетъчно можеше да ги разреши. Цялата постановка беше традиционна операция, наричана „Рейгън-Бейкър“, създадена, за да поддържа слабоумен владетел на власт колкото се може по-дълго.
Пойндекс и неговите подчинени водеха Императора все по-надолу, докато не загуби съзнание. Но те продължиха с малките дози, сега разтворени в интравенозната течност, за която всички, които се грижеха за спящия владетел, смятаха, че е подхранваща.
Пойндекс не искаше да рискува.
Най-накрая му докладваха, че Императорът е едно ниво над продължителната хибернация, използвана от ранните космически пътници, хибернация, която беше убила повечето от пасажерите и екипажа на онзи чудовищен кораб, напуснал Земята в посока към най-близката звезда преди изобретяването на междузвездните двигатели и преди откриването на АМ2, която направи тези двигатели приложими на практика.
След това Пойндекс накара да стабилизират Императора и го прехвърли на „Нормандия“, бойния кораб тип яхта на Императора, който по официални данни не съществуваше.
Императорът остана в това състояние. И всичко изглеждаше спокойно и сигурно. Пойндекс почувства известна гордост.
След това естеството на устройството или устройствата в тялото на Императора трябваше да бъдат проучени по електронен път. Пойндекс не можа да се справи. Беше сравнително сигурен, че няма защита срещу сканиране. Императорът, в крайна сметка, минаваше през охранителните екрани, без нищо да му се случи.
Но беше само донякъде уверен.
Следователно, споходен от неприятното усещане, че живее в Тъмните векове, Пойндекс нареди на главния хирург да направи разреза. На хирурга му беше допълнително обяснено, че операцията трябва да бъде проведена бързо, все едно е в спешно отделение и има само секунди, за да запази живота на пациента.
Беше добре, че Пойндекс даде тези инструкции. Той се беше измил, облякъл хирургически дрехи и отиде в операционната, място, което му беше доста познато. Първият разрез отвори телесна кухина и Пойндекс видя устройството. Бутна ръката на хирурга настрани и докосна с пръстите си яйцевидната пластмаса. Затопляше се.
— Изрежи я — нареди той.
— Но…
Скалпелът на хирурга се премести два пъти и устройството се освободи. Копеле, помисли си Пойндекс. Хванах те, преди да се взривиш.
— Там. Още едно!
— Но имаме кръвоизлив!
— Забрави за това, режи!
Още едно устройство.
— Какви са жизнените показатели? — попита Пойндекс дрезгаво.
— Стабилни.
— Добре. Докторе, отворете гръдния кош.
Тежкият лазер, предвиден за рязане на кости, се задейства.
— Там. Още едно. Извади го.
Лекарят изпълни заповедта. Пойндекс се потеше. Можеше да има още едно. Но не можеше да изпрати касапски отряд.
— Проучи. Огледай областта около малкия мозък.
— Да, сър.
Времето спря.
— Изглежда, има някакъв вид късообхватен предавател. Много къс обхват — тридесет сантиметра. Ако искате мнението ми, бих казал, че е много сложен енцефалограф. Но това е всичко.
Пойндекс беше пред припадък.
— Тогава това е всичко. Можеш да забавиш темпото. Стабилизирай го. Спри кървенето и го заший.
— Ами тези? — попита вторият хирург, като посочи трите направени от човешка ръка устройства, извадени от тялото на Императора.
— Мои са. Не сте ги виждали.
Трите устройства веднага бяха изпратени за технически анализ.
Първото беше сложна бомба, използваща конвенционална материя за детонатор и Антиматерия–2 за експлозив. Беше достатъчна, за да създаде двукилометров паркинг с операционната зала за център. Пойндекс стисна зъби. Сега вече знаеше откъде беше дошъл мистериозният взрив, задействал се микросекунди след като убиецът на Тайния съвет беше прострелял Императора. Бомбата беше предвидена, за да препятства аутопсия.
Второто устройство беше комбинация от приемник и бомба, нагласена да се взриви, ако Императорът някога бъдеше наранен. Освен това съдържаше определени програмирани обстоятелства. Пойндекс изгуби няколко часа, за да отгатне целта на устройството. Електроенцефалографът в черепа на Императора непрекъснато следеше мислите му. Ако тези мисли се отклоняха от зададените обстоятелства, бомбата щеше да избухне.