Отново и отново сблъсъците се повтаряха. Рурик стана място на кървави междуособици. Стен едва успяваше да следи ставащото. Той продължаваше безстрастно да пише доклади, да се опитва да се свърже с Искра и да не получава отговор. Имаше сходен успех и с Вечния император. Шефът му беше неразположен. Стен беше леко учуден. Никога не беше виждал Императора болен.
На следващия ден Стен се вгледа с премрежен поглед в монитора — о, чудо на чудесата, — мирна група от цивилни вървеше към „Пушкан“. Беше смесена тълпа, поравно съставена от всички раси на Алтайския куп. Носеха венци, които да положат в памет на избитите студенти.
Групата носеше големи, написани на ръка плакати, които призоваваха за завръщане на мира и реда в купа. На някои от тях дори се виждаха приятни неща за д-р Искра.
Стен не беше изненадан от случилото се после. Той намали звука и извърна поглед от екрана, когато войниците, пазещи мястото, откриха огън. Погледна към Синд. Тя стоеше изпъната по войнишки, с вдигната брадичка. Но очите й бяха обградени с черни сенки. Тя потръпна неволно, когато и двамата чуха виковете на ужас, носещи се от университета.
Устата й се отвори, сякаш се канеше да каже нещо. После тя я затвори отсечено.
Иска от мен да спра всичко това, помисли си той. Но е наясно, че не мога да направя нищо по въпроса.
Стен никога не се беше чувствал толкова унил. Толкова негероичен. Не че вярваше в героизма. И ако Синд хранеше някакви подобни илюзии, те се бяха разсеяли напълно през последните няколко часа.
Чу Фрестън да вика името му и се обърна.
— Д-р Искра е, сър — съобщи офицерът. — Чуди се кога ще ви е удобно да се срещнете?
Стен отиде подготвен за Ursus horibilis. Всъщност, забравете гризлито. Пълна с откровения, дипломатическата му нота до Искра би одрала кожата и на Ursus articis, със същия успех.
Макар и да не обвиняваше директно Искра, че е наредил касапницата в „Пушкан“, той му го намекваше доста недвусмислено. Освен това заклеймяваше нападението над съществата, дошли да положат венци, както и неоторизираното използване на имперски войски за разправа с цивилното население.
Подсили обвиненията с ясната заплаха, че ще препоръча на Вечния император да преосмисли подкрепата си за Искра.
За съжаление, Стен знаеше, че върви по изключително тънък лед. Важността на Алтайския куп беше такава, че трите кардинални принципа на дипломацията имаха особена тежест тук: А) Първо се консултирай с шефа. Б) Първо се консултирай с шефа. И най-важното от всичко… В) Първо се консултирай с шефа.
И все пак, макар че беше възпрепятстван от неуспеха си да се свърже с Императора, Стен тръгна за срещата решен да продължи с блъфа си.
Искра скочи на крака в мига, в който Стен влезе в стаята.
— Господин посланик — каза той. — Протестирам срещу нежеланието ви да подкрепите правителството ми!
Стен зяпна от изненада. Затвори уста. Вдигна вежди. Хладно.
— Нещо повече, ще поискам Императорът да ви отзове като свой посланик в Алтайския куп.
— Колко мило, че решихте да ми го кажете лично — процеди Стен сухо. — Предполагам, че искате…
— Настоявам, сър. Не искам.
— Настоявате, така да бъде. Макар че бих ви препоръчал да изличите тази дума от речника си, когато говорите с Вечния император. Да се върнем на въпроса ми. Има ли това… настояване… нещо общо с хаоса, който вилнее из улиците навън? Или просто не ви харесва официалният ми тон?
— Аз виня вас за агонията, която моите бедни хора изпитват, да. Можете ли да отречете, че вие и вашите… служители… показвате липса на одобрение към моето назначение?
— Мога. И то лесно. Одобрението е за аматьори. Моят професионален дълг е да ви подкрепям. Но — и това е сериозно но, сър — моята мисия е да върна реда в Алтайския куп. Мисия, която, мога да добавя, за съжаление е застрашена — ако не и обречена, докато говорим. И вие, сър, трябва да поемете пълната отговорност за това. Както възнамерявам да информирам Императора.
— Значи съм бил прав — изсъска Искра. — Вие ми се противопоставяте?
— След това, което се случи в „Пушкан“, нима очаквате поздравления? Военен оркестър, за да увековечи постиженията ви?
— Вие вините мен за този чудовищен акт? Мен! — Искра докара най-доброто си възмутено изражение. Стен би се засмял, ако не спореха за убийства. — Ще ви кажа, че съм отвратен от инцидента. Наредих пълно разследване. Оглавено от човек, чиято репутация е безукорна — генерал Даул.