Хо-хо, помисли си Стен. Значи така стоят нещата? Даул беше подкупен от Искра.
— Ще информирам Императора — каза Стен. — Той ще бъде… заинтригуван. Не тази дума бих използвал, за да опиша реакцията му към кашата, в която сте нагазили.
— Ба! Всичко, от което имат нужда, е здрава ръка. Това са моите хора, господин посланик. Вие не ги разбирате. Кръвните вражди са неразделна част от историята ни. Това е природен факт и напрежението винаги къкри под повърхността. Затова, тъй като подкрепата ви за мен е толкова незабележима, нужен е само един инцидент като този в „Пушкан“, за да се разрази хаос.
— Хаос е това, в което сме потопени сега — каза Стен. — Какво възнамерявате да правите по въпроса?
— Това е моя грижа — сопна се Искра. — Вътрешна работа на този куп, запомнете това.
— Ще се постарая — отвърна хладно Стен.
Той се замисли за нотата в джоба си, която щеше да отвори в Искра ново изходно отвърстие. Ако му я връчеше, както беше планирал, тя нямаше да улесни бъдещите му отношения с Искра.
Замисли се за младите хора, загинали на барикадите в „Пушкан“. Майната им на бъдещите отношения. Това беше мигът, в който Стен реши да се отърве от негодника. Щеше да събере всяка прашинка от доказателство. Щеше да построи железен случай. Така че, когато говори с Императора, да му предостави достатъчни основания Искра да бъде изхвърлен далече от Алтайския куп.
Освен това докторът вече се беше обявил за негов враг. Когато се стигнеше до подобна ситуация, повечето книги по дипломация предлагаха да се нанесе удар — дълбоко във вътрешностите.
Стен измъкна нотата и я връчи на Искра.
— Малко четиво за преди лягане — каза той. — А сега, ако ме извините…
Излезе от стаята, оставяйки Искра да се взира след него.
След като Стен си отиде, Венло излезе от укритието си.
— Това беше ненужно — каза ядно той. — Току-що си създадохте сериозен враг.
— В негово лице? Та Стен е просто функционер.
— Още една грешка, докторе. Повярвайте ми, той не е функционер.
Студени тръпки пропълзяха по гърба му, когато Венло се сети за срещата си със Стен и Махони. Все още беше жив само защото им беше необходим.
— Освен това беше прав и за университета — добави той.
— Беше необходимост — заяви Искра. — Както казах и на този глупав посланик, моите хора имат нужда от твърда ръка. Само от това разбират. Инцидентът в университета ми дава идеалното извинение да използвам тази твърда ръка. Моето име ще бъде благославяно поколения наред, когато всичко приключи. Повярвайте ми. Знам своето място в историята.
Той погледна към Венло и на лицето му се изписа неодобрение:
— Учудвате ме. Не очаквах, че ще пищите толкова заради малко кръв, пролята за благородна цел. Странно е как си мислиш, че познаваш някого.
Венло измърмори нещо неопределено. През ума му проблясна мисълта, че ако задачата му беше от обичайните му занимания, нямаше да има никакви проблеми да убие Искра. Веднага. Без дори да се изпоти или да използва нечестни похвати.
— Предполагам, че е невъзможно — каза накрая.
Искра се вгледа в него, като се опита да го въвлече в детинска битка на погледите. Пръстите на Венло го засърбяха от желание да изтръгне очите на добрия доктор. Вместо това сведе глава.
— Добре — каза Искра. — Сега да поговорим за някои неща, от които имам нужда. Искам да обсъдим тези искания внимателно. Императорът трябва да разбере какво ми е нужно.
Той започна да изрежда голям списък от покупки, за които Венло беше сигурен, че няма да се понравят на Императора.
— Целият съм слух — усмихна се Венло.
Стен се облегна на задната седалка на гравиколата. Пороен дъжд обгръщаше като пелена прозорците.
Нямаше никаква представа какво трябваше да предприеме сега. Искра беше едно от онези същества, които всеки дипломат срещаше поне веднъж в кариерата си.
Как да се държи с владетел, който се бореше за собственото си падение? Лесното решение беше просто да си тръгне. За съжаление това почти никога не беше възможно.
Трудност номер едно: В ситуации като тази почти никога няма очевиден наследник. Ако владетелят падне, същото става и с царството. Което може и да е просто чудесно за всички страни извън царството, само че: