Той размаха юмрука с парите пред лицето на Стен.
— Според мен — продължи, — човек трябва да се обзаложи и да рискува при всяка възможност. Искам да кажа, човек може да има късмет цял ден и така и да не разбере. Ако схващаш за какво говоря.
— Определено схващам — кимна Стен. Тръгна си убеден, че шансовете му са намалели още повече.
— Моята визия е проста, генерале — каза Искра. — Но вярвам, ще се съгласите, че простотата на идеята е от първостепенно значение.
— Без съмнение — отвърна генерал Даул. — Това е едно от качествата ви, на което винаги съм се възхищавал от години насам. Вие виждате нещо, което изглежда доста сложно, но после, с малко пренареждане, то престава да е сложно. Става е просто. Реално. Гениално. — Даул нямаше и най-малката представа какви ги приказва. Но нямаше значение. Генералът беше експерт в ласкателствата.
Той отпи от водата, която Искра му беше предложил за освежаване — като се престори, че й се наслаждава сякаш е вино.
— То е като тази чаша вода — продължи Даул, като търсеше каквато и да е аналогия. — Аз виждам вода, но вие виждате…
Мозъкът му даде на късо. Какво по дяволите виждаше Искра? Може би виждаше просто вода. Лично Даул можеше да види и зеленокожо земноводно. Такова, което квакаше.
— Да. Продължавай — насърчи го Искра. — Какво виждам аз, генерале?
— Символ — издиша тежко Даул. — Точно така. Символ. Кой друг освен гений би видял символизма в обикновена чаша вода?
Той бързо хвърли поглед към лицето на Искра, за да види как е минал този словесен танц. Докторът грееше и кимаше. Уф. Слава Богу.
— Вие се насочвате към сърцевината на нещата, както винаги — каза Искра. — Затова чувствам, че се нуждая от вас. Знаех си, че ще намеря сродна душа.
— Абсолютно — съгласи се Даул, като нервно приглади белите си кичури. — Няма никакво съмнение в това.
Какъв стар глупак, помисли си Искра.
— Вие вероятно сте най-уважаваният човек сред военните, генерале — каза на глас.
— Благодаря ви.
— Това е самата истина. Имате репутацията на верен служител. И ревностен защитник на джохианските традиции.
— Старите нрави бяха най-добрите — изтъкна Даул. Това беше тема, на която можеше бързо да се възпламени. — Понякога мисля, че старите ценности бяха загърбени твърде прибързано.
— Точно такова е и моето виждане.
— Нима?
— Разбира се, но ще трябват сурови мерки, за да се върнем към славните дни на нашите джохиански предци.
— Вярно. За съжаление. Но е вярно.
— Обаче определено не искам да ви въвличам в наистина неприятните събития. Има неща, които трябва да бъдат свършени и които, боя се, ще накърнят репутацията на джохианския войник. Ще имам… Отряди със специално предназначение, обучени и подготвени за изпълнението на поставените им задачи, които ще бъдат отговорни само пред мен и ще бъдат извън обичайната йерархия на военното командване.
Даул засия.
— Колко проницателно от ваша страна, сър.
— Искам вие да командвате редовните ми сили в борбата за възстановяването на мира из славния ни куп. Това ще изисква ясно мислене и непоколебима отдаденост.
— Значи аз съм вашият човек — кимна леко Даул. — И ви благодаря за честта.
— Когато хората ни за пръв път дошли в този куп — продължи Искра, — те били изправени пред враждебна територия, населена с невежи видове и варварски човешки издънки.
— Ужасни времена. Ужасни — измърмори Даул.
— Тогава не сме били толкова много.
— Колко вярно. Винаги съм го повтарял. Не е имало много от нас в онези дни. Но ние сме компенсирали недостатъчния си брой с храброст.
— И още нещо — каза Искра.
— Да, другото нещо беше… а…
— Ум — подчерта докторът.
— Точно така. На езика ми беше.
— За да потиснат тези зверове — съжалявам, но не споделям мнението на модернистите. Те са зверове, нищо повече. За да потиснат тези зверове, нашите предци са възприели тактика, която може да се опише с проста и елегантна фраза. Фразата и всичко, което стои зад нея, е съществена част от джохианското наследство.
— Знам отговора — каза Даул. — Но вашите думи са много по-красноречиви от моите. Моля ви, кажете ги и заради двама ни.
— Разделяй и владей — произнесе тържествено Искра. — Накарахме зверовете да коленичат с това просто средство. Нашите бащи подстрекавали суздалите и богазите. И торките също така. И сме ги настройвали едни срещу други. Дори сме натрупали добри печалби, като сме продавали оръжия на всички страни. Оставили сме ги да се избиват едни други. А после сме пристъпили напред, за да ги поведем.