— Виждате ли, майор Синд? Учите се да мислите. След още два-три живота ще ви хрумне нещо.
— Майната ти, Килгър.
— Трябва да се каже: „майната ви, господин Килгър“. Не знаеше ли, че съм назначен от самия посланик и заслужавам мъничко уважение.
— Точно това получаваш. Мъничко уважение…
Скуката беше убила повече войници, отколкото байонетите.
Точно тя уби братята Тукунгбази.
Не само те изпитваха отегчение — и сержантът на отделението им беше станал небрежен, а също и командващият взвода, а и ротният, и така чак до полковник Джерети. Да осигуряват охраната за двореца и доктор Искра, се беше превърнало в рутина.
Братята Тукунгбази, за които това беше първо разпределение в бойно звено, не бяха доволни. Не се бяха присъединили към гвардията, за да бъдат използвани като почетна стража или полицаи усмирители. Те така и не разбраха, че никой в батальона на Трета гвардия не си харесва назначението, особено кариеристите. Но понеже бяха професионалисти на професионална мисия, независимо че от пехотинците никога не ставаха добри умиротворители, те държаха устите си затворени и изпълняваха дълга си.
Изпълняваха дълга си, поддържаха казармите и екипировката си в безупречно състояние, пиеха ужасната бира в пивницата на базата и се оплакваха.
Особено от ограниченията, които на войниците се струваха напълно безсмислени. Бяха посрещнати добре на Джохи, нали така? Тогава защо бяха сложени под карантина в собствените си квартири и зони за забавление, защо бяха затворени и пазени зорко?
Може би джохианците бяха малко груби, но те бяха войници, нали така? Нямаше опасност, стига да не се отпуснеха.
Войниците не знаеха, че твърде много предавания излъчваха кадри как силите на реда упражняват минимална, но необходима сила, за да осигурят безопасността на доктор Искра или да препятстват уличните боеве да прераснат в бунтове. И определено не бяха чували коментарите, които често съпътстваха тези кадри, нито историите, които се създаваха, допълваха и разпространяваха в лавките за алк и каф в Рурик.
Скука…
За щастие, братята Тукунгбази имаха приятел. Една от старите жени, които работеха в пивницата, винаги ги поздравяваше с усмивка и им подхвърляше шега. Веднъж им каза, че съжалява, задето не могат да излязат и да се срещнат с хората на Джохи. Особено с внучката й.
И им показа холограма.
Двамата братя се съгласиха, че ограниченията са много глупави. Не просто глупави, но и ужасно несправедливи. Жената на холограмата беше много красива. Старицата ги попита дали искат да напишат бележка на внучката й. Единият брат го направи. Бележката получи отговор. Младата девойка наистина искаше да види брата и споменаваше, че има приятелка, която също проявява интерес. И двете съжаляваха, че са родени в такъв изостанал свят като Джохи, и копнееха да се срещнат с истински мъже отвън. От светове, в които се случваше нещо.
Братята Тукунгбази, които идваха от затънтен планетоид, бяха поласкани.
Бележките от младата девойка и нейната приятелка ставаха все по-интересни. Братята Тукунгбази загубиха всякакъв интерес към романтични или лъстиви флиртове с колежките си. Никоя от жените в батальона не можеше да се равнява по красота на новите им познати, камо ли в загатнатите области на романтични преживявания.
Когато братята получиха свободен ден, поредната бележка им предложи да минат покрай оградата. От другата страна, мъчително близко, на около сто метра, се намираха две млади жени. Много красиви, наистина. Младите жени им помахаха и беше почти непоносимо за братята, че не можеха да отговорят.
Затова решиха да минат от другата страна на оградата.
Смятаха да излязат вечерта и да се върнат преди изгрева, като въплътят фантазиите си в дела. Започнаха да търсят дупки в отбраната.
И тъй като гвардията беше съставена от пехотинци, а не от специалисти по сигурността, а оградата беше предназначена да пази натрапниците да не влизат, а не обратното, откриха такава.
Всичко, което трябваше да направят, беше да препрограмират един от охранителните роботи и да се измъкнат, след като дежурният патрул отмине. Разбира се, и патрулът си вършеше задълженията рутинно.
Отвъд оградата те съблякоха нощните си дрехи и ги скриха на входа. Вгледаха се един в друг, издокарани в пълни бойни униформи. Всички обичаха мъже в униформи…