Ако не го направеха, щеше да има строги наказателни мерки.
Излъчването нямаше за цел да убеждава или дори да сплашва. Това беше просто трик, за да придаде официалност на истинския боздуган, който Стен беше подготвил.
Надяваше се, че никой няма да се досети, че е направен от метално покритие и летви — съвсем буквално.
Отговорът беше очакваният.
Суздалите не отговориха — нито от флотилиите си, нито от родните си светове. Богазите, които бяха малко по-дипломатични, излъчиха предупреждение, че всички неутрални кораби не трябва да навлизат в посочените координати. Всяко нахлуване щеше да бъде посрещнато като вражеско. Дори да допуснат евентуални грешки, те щяха да бъдат в допустимите параметри на самозащита.
„Виктори“ не отговори.
Стен се надяваше това да разтревожи и двете страни.
Времето минаваше. Оставаха четири корабни часа, преди „Виктори“ да изникне точно „между“ двете вражески сили.
Те на свой ред щяха да попаднат в обхвата на „Виктори“ след пет часа, а помежду си след дванадесет.
Ситуацията се развиваше интересно.
— Три часа, сър. А флотата на богазите включи звездните двигатели.
Стен се изправи от походната кушетка, на която се беше отпуснал, за да подремне. Това беше пресметнат жест, който трябваше да покаже на по-младите войници, че Стен е толкова самоуверен, та може да заспи преди началото на събитията.
Разбира се, не беше спал.
Притесняваше го обаче фактът, че едно време наистина беше задрямвал на три или четири пъти, когато беше опитвал тактически трикове.
Мейсън излезе от каютата си.
— Готови сме, сър.
— Много добре.
Мейсън се приближи до Стен.
— И вие не спахте, нали, сър?
Очите на Стен се разшириха от изумление. Нима Мейсън се опитваше да се държи приятелски? Да не би абсурдното мъмрене да беше накарало адмирала да промени отношението си?
Не. Мейсън просто обработваше Стен, значи, когато дойдеше подходящото време, щеше да го причака в алеята с торбата с пясък.
— Може би можем да започнем фаза три — каза той.
— Ще дам заповеди.
Фаза три беше наистина голям блъф.
Докато беше на Джохи, Стен беше направил бърз списък с начините, които правят хората нещастни. Смътно си спомни една история, разказвана като шега, но и като нещо, върху което си заслужава да се помисли, докато течеше обучението му в „Богомолка“. Историята гласеше, че преди еони млад партизански командир се опитвал да забави военен конвой. Трябва да е било в тъмните векове, защото превозните средства са се движели по земята, а и не се споменаваше въздушно покритие. Конвоят се състоял от бронирани коли и тежки оръдия. Партизанинът имал двадесет мъже, само половината от които въоръжени. Той можел смело да се хвърли пред колоната и да задържи конвоя за пет минути с цената на цялата си група. Вместо да го стори обаче, той ограбил близка къща. Взел всички чинии за ядене и внимателно поставил всяка от тях на пътя с лице към земята.
Наземни мини. Стен беше възразил — командирът на конвоя трябва да е бил пълен глупак, защото едва ли мините приличат на изкривени метални чинии, дори в онези отдавнашни времена.
След като Стен приключи с лицевите опори, с които всяко военно училище награждаваше обучаващите се на равни интервали за грехове, вариращи от дишане до содомия, инструкторът отбеляза, че разбира се, командирът е знаел, че това не са мини от вид, който му е известен. Възможно било обаче да са нещо ново. Да са капан. И ако били истински, а той минел през тях, щял да се озове пред отряда за разстрел, ако не бъде разкъсан на място от взрива.
Затова решил да действа бавно и внимателно, изпратил сапьори, които да повдигнат всяка чиния, да се убедят, че е чиния наистина, и да се придвижат към следващата. Водачът на партизанския отряд ги забавил допълнително, като стрелял от време на време, въпреки прикриващия огън на конвоя.
— Конвоят бил забавен с цели два И-часа, според историята, без партизаните да понесат загуби. Замислете се за това, войници. Господин Стен, вече можете да спрете да правите лицеви опори.
Наземни мини… Космически мини. Да, това беше. Мините — тези смъртоносни устройства, които стояха и чакаха цел, а после я взривяваха, или изчакваха, докато целта попадне в обхват, и после започваха да я преследват — не бяха популярни оръжия. Въпреки факта, че те бяха най-евтините и ефективни убийци на скъпа машинария и същества. По някаква причина изглеждаха мръсни и недостойни на честните войници. Или, в краен случай, не особено бляскави.