След дълга тишина… смях. Алекс засия.
— Знаех си от самото начало, че в теб има нещо, което харесвам. Сега сте три.
— Три какво?
— Три същества, които оценяват историите ми. Едната е морж, другият е лемур, а ти си третото.
— Почтена компания, несъмнено — каза Синд. — И каква е поуката, която се отнася до сегашната ни ситуация?
— Като всеки добър проповедник — отвърна Алекс, — не мисля, че моите проповеди заслужават допълнителни обяснения.
И се възцари тишина.
Всъщност това, че не бяха видели нищо досега, беше доста информативно. Синд и Алекс се криеха в убежището си вече два дни. Не бяха видели никакъв въздушен транспорт да се задава към Гачин, нито следи от пазачи по стените. През нощта само няколко лампи светеха в зловещата цитадела.
Два часа по-късно, точно преди здрачаване, Алекс изръмжа:
— Виждам нещо. Два грависледа. Идват от юг. Товарни лихтери, предполагам. Какво правят в замъка?
— Нищо — съобщи Синд. — В никой от тези куполи — мисля, че те са за противовъздушни установки — няма движение.
— Лошо — каза Алекс. — И което е по-лошото, няма следи от оръжия или пазачи при лихтерите. И мога да различа товара на палубата. Проклятие. Храна. Храна за не повече от взвод, мисля. Виждаш ли ги?
— Да — отвърна Синд. Тя наблюдаваше как лихтерите се спускат към площадката за кацане. Малко след това група униформени мъже излезе, за да посрещне лихтера. Никой от тях не изглеждаше въоръжен, може би носеха само пистолети.
— Никаква охрана — отбеляза тя.
— Няма храна, няма охрана, няма пазачи, което значи никакви затворници, нали?
— Точно така.
— Е, къде доктор Искра складира обичайните си заподозрени?
Синд поклати глава. Нямаше представа.
— Да започнем ли да търсим? Като знаем, че не искаме да открием.
И в пълния мрак те събраха мълчаливо оборудването. И двамата имаха доста добра представа къде се намират арестуваните при чистката войници и чиновници. Трябваше само да потвърдят подозренията си.
— Провал — избухна Искра. — Провал. Невъзможно е да се попълни исканата квота навреме. Няма наличен персонал. Всички патрулиращи елементи са дадени под наем на клиентски правителства за близкото бъдеще. Какво, по дяволите, става?
— Империята все още се възстановява, сър — каза Венло със съвсем безстрастен тон. — Няма го рога на изобилието отпреди войните.
— Не ме интересува Империята — продължи да бушува Искра. — Това, което ме вълнува, е пълната невъзможност на имперската система да подкрепи водача си. Императорът ме избра, за да върна Алтайския куп към стабилност и ред. И въпреки това ми се отказват средствата, които са необходими, за да осъществя тази цел.
Венло си помисли дали да не каже нещо — списъкът с исканията на Искра беше или арогантен, или невеж, или налудничав. Освен другите неща, които Искра искаше — за които настояваше, — беше цяла дивизия от имперски гвардейци за личната му охрана, два първокласни бойни ексадрона от имперския флот и удвояването на квотата от АМ2 за Алтайския куп, без да указва каквато и да е причина освен „продължаването на възстановяването на легалното правителство и обществения ред“.
— Да не би тези копелета да искат да се проваля?
— Съмнявам се, докторе.
— Императорът ще направи най-добре да изясни на тези арогантни бюрократи едно нещо. Аз съм със сигурност единственият, който може да донесе мир в този куп. Не само за моите хора, но и за Империята. Досега съм бил лоялен в поддръжката си на политиката на Първичен свят. Съмнявам се, че високопоставените имперски власти ще се зарадват, ако започна да търся други алтернативи.