Венло постепенно се беше усъвършенствал в прикриването на реакциите си спрямо изказванията на Искра. Обаче последната му заплаха го накара да насочи вниманието си към комуникационен екран, който не показваше нищо особено важно. Когато отново се обърна към Искра, лицето му беше спокойно и приветливо.
Той реши обаче, че няма да кара Искра да уточнява.
Други алтернативи? Като например? Разбитите таанци? Призраците на Тайния съвет?
Нима добрият доктор смяташе, че Императорът се нуждае повече от него, отколкото той от Императора?
Тази информация, след като бъдеше предадена, щеше със сигурност да предизвика реакция. Венло тръпнеше от нетърпение да го направи.
Стен очакваше да се завърне към планините от проблеми и вихрите от бедствия. Но остана изненадан.
— Няма проблеми, шефе. Приключих приоритетните дела, Синд се занимаваше с обикновените, а Ото разчисти боклука. Можеше да останеш още една година във ваканция, без да ни липсваш.
— Да го убием ли, Синд? — избърбори въпросният Бор.
— По-късно.
— Ще трябва да се наредите на опашката — каза Стен. — Чинът ми надвишава този и на двама ви.
— Защо не пием? — попита Ото. — Да празнуваме завръщането на нашия крал-воин Стен. Или началото на седмицата, което ви се стори по-важно.
— Защото, момко, ще поработим довечера.
Алекс със самодоволен вид показа, че Стен трябва да даде обяснението. Стен се ухили — Килгър умееше да го задържа здраво стъпил на земята, и беше по-добър в това, отколкото онзи роб, който трябвало да шепне в ухото на императора по време на триумф: „И това ще премине.“ Или каквато е била фразата.
— Оръжието, което оставихме лошите да откраднат и складират за зимата, беше с проследяващо устройство — каза Стен. — Мисля, че е време да ги посетим.
— Ха! — възкликна Ото. — Добре. Не се разбирам много с имперските войници, но заради закланите двама братя трябва да им изпратим поздрав от ада. Надявам се, че оръжието не е скрито в гардероба на някой пъпчив обирджия.
— Не мисля така, Скрито е някъде в дъното на лавка за храна.
Ото изръмжа удовлетворено.
— Добре, вероятно не е самотен злодей. Място за закуски, хм. Добро прикритие за хора, които идват и си отиват. Ще запомня това. Значи най-вероятно е група. Има ли някой идея за кого работят?
— Не още. Това е едно от нещата, които трябва да разберем.
— Колко силно ще ги ударим?
— Първо разузнаване — обясни Стен. — Преброяването на неприятелите е от значение, ако мястото се охранява, но това е вторично. Синд?
— Ами… Имате ли снимка от въздуха на мястото? Благодаря. Открит достъп до задната част, ще ни трябва един отряд. Ще влезем с… да видим, един отряд отпред, един взвод в резерв, четири през вратата. Ще държим рота в резерв, предполагам.
— Значи ще искаме подкрепа от полковник Джерати и неговата гвардия.
Това дори не беше въпрос.
— Определено не — отвърна Стен. — Предполагам, че от тях може да изтече информация, а и това със сигурност ще стане, ако се свържем от посолството с комуникационната връзка на Искра. Пък ако започнем да изпращаме кодирани сигнали до гвардейците, някой може да подуши нещо.
— Да не би да мислиш, мой Стен, че този обесник Искра има собствени терористи?
— Точно сега, Ото — отвърна Стен, внезапно налегнат от умора, — подозирам всички в този скапан куп в присъединяване или оглавяване на отряди на смъртта. Освен вас двамата.
— Ами аз, шефе?
— Ха, Казвам го за последно. Ха. Теб те познавам. Сега. Достатъчно размотаване. Ще влезем с Бор заради ефекта на сплашването. Гурките остават в резерв.
— Няма да им хареса — вметна Синд.
— Добре. Предпочитам да не им хареса. Както се развиват нещата, ще имам нужда от много гневни млади хора в близко бъдеще. Майор Синд, напишете оперативната заповед. Имаме пълен залез на луните в 2,45. Тогава ще започнем.
Имаше само една светеща лампа в ресторанта. Отзад до касата. Зад тежките решетки Стен видя, че вътрешността беше пуста, също като улицата.
— Който и да използва това място за прикритие — прошепна Алекс, — е доста самоуверен. Няма дори пазач. Или пък са намерили проследяващото устройство и са го оставили, за да ни устроят малък капан.