— Или са самоуверени, или са си платили за прикритието. Виж.
Стен посочи полицейския гравислед, който се плъзна бавно над покривите.
— Какво за тях? Или сме достатъчно раздразнени, за да убиваме ченгета?
— Ото има заповед да използва сигнални ракети и гранати, ако някой се намеси — обади се Синд. — Това би показало, че големите момчета си играят, и те трябва да се отдръпнат настрани. Но ако ни провокират, няма да ги щадим.
Комуникаторът, закачен за бойната й жилетка, изщрака.
— Задният отряд е на позиция. Готови сме.
— Е, ще действаме ли?
Килгър се изправи до приклекнало положение, засили с две ръце тежък метален прът сякаш беше перце. Удар — решетката и вратата влетяха в сградата. Алекс го пусна и ускорението запрати тарана с останките навътре, докато той се дърпаше встрани…
Синд хвърли подобрена граната вътре…
Прикритие за очите и пурпурен проблясък…
Стен се втурна през вратата, опря гръб на стената и се огледа, докато цевта на оръжието му обхождаше наоколо…
Синд се претърколи и залегна…
Стен се стрелна напред, към входа на кухнята…
Килгър влетя в магазина и се подготви да го прикрива. Синд приклекна, Степ влезе с подскок в кухнята. Стен се движеше, а Килгър му осигуряваше прикритие.
Задната стая беше празна…
Килгър се изправи с тарана…
— Лараз — извика Стен. Парола, за да не се застрелят…
Вратата отлетя навън в нощта…
Дула на оръжия… косматите лица на Бор, които ги гледаха…
— Чисто — обяви Стен. — Строй войниците си, Синд. Задръж резервния взвод отвъд улицата. Ото. Трима войници.
— Сър.
— Тук е, капитане. Под фурната.
— Имащ ли нужда от помощ?
— Ха.
Килгър остави оръжието си долу и видимо без усилие повдигна огромната кухненска печка на една страна. Тръбопроводите на фурната изскърцаха, но не се пропукаха.
— Малко скривалище — отбеляза той, пресегна се надолу и дръпна малък метален пръстен, захванат за бетонения под. Пръстенът — и подът — се вдигнаха лесно, беше скрита врата с противотежести.
— Еврика — оповести той. — И ев-не-рика. Шефе?
— Изчакай за секунда. Вие тримата — нареди Стен на чакащите трима Бор. — Искам да направите това място на нищо. Трябва да изглежда, че всичко е било претърсено, преди да попаднем на скривалището. Няма смисъл да издаваме тайните си.
Тримата Бор се спогледаха. Не беше толкова приятно като да убиеш някого, но все пак беше разрушение. Захванаха се щастливо за работа, като блъскаха и трошаха.
— И какво имаме тук? — провикна се Стен над звука от чупенето.
— Имаме типичен терористичен арсенал — докладва Алекс.
Алекс беше прав — но това беше доста голям склад, — стаята в мазето беше почти три на три метра, натъпкана с оръжия. Оръжията бяха каквито Стен очакваше — това, от което всяка частна организация от биячи или, в зависимост да чия страна бяха, борци за свобода, би събрала; откраднати, купени или придобити оръжия от най-различен калибър. Военно оборудване, откраднато от или дадено им от джохианската армия. Две много стари картечници. Шест или седем минохвъргачки домашно производство. Няколко бомби. Половин кашон с гранати. Нямаше достатъчно муниции за всички оръжия. Няколко ножа. На Стен му се стори, че видя и меч. Три или четири пистолета на една лавица. И два уилигъна имперско производство.
— И така, един от тях е наш — каза Килгър. — Но откъде идва другият?
— Кой знае? Уилигъните са се появили преди доста време — отвърна Стен. — Може би някой в посолството преди нас е имал такъв, Може би Трета гвардия е загубила един, но още не са го разбрали.
Килгър подхвърли една от пушките на Стен. После Стен я даде на Синд, която й хвърли професионален поглед.
— Имам по-голям опит с истински войници — каза тя. — Тази проклетия е мръсна.
— Не толкова, колкото другите — отбеляза Килгър. — Обикновено терористите отделят повече време за реторика, отколкото за чистене. Шефе, вече намерихме сиренцето. Ще направим ли публично оплакване или какво?
— Ще го взривим на място — реши Стен. — Видя ли нещо тук долу, което да свърже склада с някого?
— Не, капитане. Направено е достатъчно професионално, не са оставени визитни картички. Ха! Какво е това?
Той го подаде на Стен. Беше пистолет, но пистолет, който стреляше със снаряди от АМ2. Стен повдигна вежда. Империята, по очевидни причини, се опитваше да налага изключително строг контрол върху смъртоносните уилигъни. Това важеше с двойна сила за пистолетите, макар че подобно оръжие ставаше единствено за обири, стрелкови упражнения или за парад. И попадането му в частни ръце беше доста необичайно.