А този пистолет беше дори по-специален. Беше украсен едновременно със злато и сребро. Дръжките бяха от някакъв вид прозрачен бял рог. И цялото оръжие беше гравирано с резба.
Стен огледа гравюрата внимателно — нямаше ловни сцени или същества, които да подскажат от кой свят беше дошла тази изненада.
— Има ли кобур? — попита той.
— Да, и то доста хубав. Истинска кожа, бих казал. Няма инициали, няма знак на производителя, нищо.
— Това — отбеляза Синд, след като огледа оръжието внимателно — е нещо, което един посланик би дал на владетел, или обратното. Чудя се, ако проверим серийните номера, дали няма да открием, че предишният имперски посланик е направил разпродажба? Или че получателят му — поне първоначално — е бил някой като покойния Какан?
— Имаш добра идея — предупреди Килгър. — Но недей да я разгласяваш, независимо колко силно е подозрението. Това, което намерихме, със сигурност е трофейна играчка. Жалко е да се унищожи такова нещо.
— Така е — съгласи се Стен. — Достоен е за лорд. Задръж го, Алекс… не. Почакай.
Алекс се ухили зловещо. Не беше дори малко огорчен, че го лишават от сувенира му.
— Имаш видение?
— Ще го получиш следващия път — обеща Стен. — Когато го вземем отново, този пистолет може да ни даде информация. Измъкни устройството от уилигъна. Виж дали можеш да го прикачиш на този красавец.
— Никакви проблеми, шефе.
— Сега, след като сложиш експлозивите, за да разрушиш това сборище от смърт — продължи Стен, — трябва да се случи така, че само две от скривалищата да се взривят. Третото просто ще изгори — но се увери, че е изгоряло напълно и детонаторът го няма. Не искаме лошите да останат с големите оръжия. Тъй като взривът не е бил достатъчно мощен, той е разрушил големите оръжия, но е запратил пистолета… ето там.
— Защо — оплака се Килгър — всички подобни интриги изкарват мен, Килгър, великия барутен монах — некадърник?
Стен вдигна ръката си със свити в юмрук пръсти, с изключение на средния, който беше вдигнат високо.
— Това, господин Килгър, е единственият отговор, който пиян, разжалван и изпратен в карцера постови може да измисли. Сега нека взривим това място преди туземците да чуят нещо или нещо друго да събуди любопитството им.
Килгър поиска пакет с експлозиви и започна да подготвя мястото. Синд издърпа Бор извън периметъра. Това не беше най-сложната постановка, която Килгър беше подготвял — веднъж беше обезвредил ядрена бомба под вражески обстрел, а друг път беше превърнал камила в ходеща бомба, — но тази изискваше определена концентрация.
— Откъде знаеш, че някой ще вземе пистолета и ще го прехвърли в друг арсенал? — попита Синд.
— Не знам, не и със сигурност. Но хората, които си изкарват прехраната с продажба на оръжия, стават малко особени, когато им покажеш необичаен нож или ръчен пистолет. Просто се надявам да ни заведе до някого с достатъчно авторитет да си позволи подобна играчка.
— Като кого, например?
— Като този, който ръководи тази организация. С когото да се разправим открито.
— Стен, ти си зъл човек.
— Казваш го само за да влезеш в леглото ми.
— Вярно е. И бих те целунала, макар че ще се отрази зле на дисциплината.
— Моята или на Бор?
— Твоята, естествено.
Но въпреки това го целуна.
Венло се опита да разчете действителните мисли по лицето на екрана. Не можа.
— Това ли е всичко? — попита мъжът.
— Да, сир.
Беше толкова тихо, че Венло можеше да чуе бръмченето на сигнала.
— Имаш ли някакви предложения?
След кратка пауза Венло отговори отрицателно.
— Продължавай. Трябва да обмислим всички възможности.
Мъжът на екрана докосна сякаш несъзнателно центъра на гърдите си.
Венло избра думите си внимателно.
— Когато ме подготвихте за тази задача, поисках… помолих за резервен вариант.
— И аз казах, че не съм подготвен да дискутирам подобна възможност. Тогава не бях и сега не съм. Моята политика е твърда. Доктор Искра трябва да получи пълна подкрепа.