— С други думи, целесъобразно е да властва? Вярно е, въпреки че ще осъдим тези хора на нещастие за поколения напред?
— Не бих го казал по този начин. Но, да. Целесъобразно е. Но в Империята има милиарди други същества, за които трябва да мислим.
— И колко от тях са управлявани от някой като доктор Искра?
Стен отвори уста, за да отговори. Отговорът не дойде. Челюстта му рязко се затръшна.
Синд продължи, без сама да е сигурна накъде бие.
— Какво прави някого добър тиранин, Стен? Добър диктатор? Идеален върховен водач? Има ли такова нещо?
— Вероятно. За малко, поне. Често пъти хората отчаяно искат някой да им каже какво да правят. И ще се карат и избиват едни други, докато човекът на белия кон не се появи, за да ги спаси. Тогава с радост ще дадат всичките си права на този човек. Ако имат късмет, новият владетел ще е млад, човек със силна визия. Няма голямо значение каква е тази визия, стига всички да са съгласни, че си заслужава да се преследва. Истинската работа в тази насока постепенно помага на нещата да се наредят. Проблемът е, че никога не съм чувал или чел за случай, където ентропията да не се проявява. Като при Какана.
— Обясни, моля те.
— Когато диктаторът се задържи твърде дълго, става немарлив. Отдалечава се от хората. Започва да вярва, че властта му идва от самия Бог. Събира група поклонници около себе си, чакали, които да се подчиняват на заповедите му срещу част от мършата. Накрая всички владетели — за абсолютни владетели говоря — достигат точка, в която разчитат повече на чакалите, отколкото на хората. И това е началото на края. Защото губят представа кой наистина им дава власт. А това са просто хората, които те управляват.
— Хубава лекция, професор Стен.
— Нямах намерение да изнасям лекция.
Синд замълча за малко. Разхлаби връзките на робата. После прошепна, съвсем тихо:
— Звучи ми като доста добро описание на Императора.
Стен не отговори. Но кимна едва доловимо.
— Не ми отговори на първия въпрос. Какво щеше да стане, ако Императорът не се беше завърнал?
— Няма смисъл да се мисли за това — отвърна Стен. — Голите факти са, че без АМ2 всички щяхме да сме варвари. Нямаше да има почти никакви комуникации отвъд най-малките планетни системи. Междузвездните пътувания щяха да се извършват или с убийствените стари кораби, или, ако са снабдени със звездни двигатели, но без АМ2, биха изтощили ресурсите на системата. Никакъв прогрес. По дяволите прогреса! Всички щяхме да изпаднем в упадък. До пълно невежество. А Вечният император — както тези смешници от Тайния съвет научиха за свой ужас — е единственият, който контролира АМ2.
— Какво е станало с АМ2? — попита Синд. — Така и не разбрах.
— Просто спря — каза Стен. — Както всеки можеше да види — а Съветът положи доста усилия, — доставките на АМ2 спряха в мига, в който Императорът беше убит… или каквото там се е случило с него.
— Откъде идва АМ2? — попита Синд.
— Какво? — Стен беше наистина озадачен. И това го накара да се почувства сякаш коефициентът му на интелигентност е отчайващо нисък. Неприятно усещане.
— Ако е спряло доставянето му, трябва да е идвало от някое място — заразсъждава Синд. — Нямам предвид огромен таен склад или нещо подобно. Защото дори тогава щеше да се изпразни по някое време и щеше да се наложи да бъде напълнен отново. Което значи, че нещо — или някой — би трябвало да отиде и да го вземе? Откъде го взима? Или това е глупав въпрос?
— Изобщо не е глупав — каза Стен.
— Не мислех, че е. Просто изведнъж ми хрумна. После се сетих, че някой трябва да си е задавал този въпрос и преди.
— Не и на висок глас — каза Стен. — Императорът не обича някой да търси неговото АМ2.
— И все пак АМ2 трябва да съществува на някое място. В огромни количества. Купища и купища от него. Стои там и чака. И който го намери…
— Някой го е направил — изрече изведнъж Стен, докато озарението го осенваше, и съвсем не беше сигурен, че откритието му се нрави.
— Това го е направило Император, нали? — попита Синд.
— Само отчасти — отвърна Стен. — Забравяш нещо. Трябвало му е повече АМ2.
— Как така?
— Той е открил начин да живее вечно. Или почти вечно, по дяволите.
— О, това ли — промърмори Синд. — Голяма работа. Кой иска да живее вечно? След известно време всичко става скучно. Никога няма да се отучиш да правиш неща като…