Председателя го погледна с отвращение. Гавинг почувства мисълта му: „Разменили сте сина ми за месо от мусрум?“. Вместо това Председателя каза:
— Вие сте последните ловци, които чакахме да се върнат. Трябва да знаете за днешните събития. Първо, Мартал беше убита от свредло.
Мартал беше възрастна жена, леля на бащата на Гавинг. Сбръчкана и вечно заета, за да говори с деца, тя беше главната готвачка на племето Куин. Гавинг се помъчи да не си представя как животното се забива във вътрешностите й. Той все още потрепваше, когато Председателя каза:
— След пет дни ще се съберем за сбогуването с Мартал. Второ: Съветът реши да изпрати цяла ловна експедиция нагоре по ствола. Не трябва да се връщат без средства за оцеляването ни. Гавинг, ти ще отидеш с експедицията. Ще бъдеш подробно осведомен за задачите си след погребението.
Глава втора
Сбогуването
Устата на дървото беше фуниеобразна яма гъсто обрасла с мъртви клони. Жителите на Туфата Куин се бяха настанили на извивката над почти вертикалния ръб. Петдесет или може би малко повече се бяха събрали да се сбогуват с Мартал. Почти половината бяха деца.
Западно от устата се простираше само небе. То ги заобикаляше почти отвсякъде и тук, на най-западния край на клона, духаше страшно. Майките покриваха бебетата с туниките си. Сред гъстата зеленина около устата на дървото племето Куин наподобяваше алените ягоди, които растат сред туфите.
Мартал беше положена в средата, до долния ръб на фунията. Около нея бдяха четирима от близките й. Гавинг се взираше в лицето на покойницата. Спокойно е, но не съвсем, помисли си той. В отпуснатите черти все още се долавяше нещо от преживяния ужас. Раната беше в горната част на бедрото й — дълбок разрез, причинен не от свредлото, а от ножа на Учения, с който се е опитвал да го извади.
Свредлото представляваше тънко и дребно същество, не по-голямо от пръст на човешки крак. Появяваше се внезапно, носено от поривите на вятъра. Твърде бързо, за да бъде забелязано. Забиваше се в живата плът с невероятна лекота, влачейки след себе си дългата връв на червата. Ако не се вземеха незабавни мерки, то бързо пробиваше тялото на жертвата си и изскачаше от другата страна, трикратно наедряло. Червата оставаха вътре в раната, задръстени от оплодени яйца.
Гавинг усети как започва да му се повдига. Гледката на покойницата му дойде твърде много. Седмиците на недоспиване и разбунтуваният стомах от противното месо на мусрума свършиха останалото.
Харп се изправи до него, стигаше му до раменете.
— Съжалявам — рече.
— За какво? — попита Гавинг, въпреки че разбираше какво иска да каже.
— Нямаше да ходиш, ако Лейтън беше жив.
— Мислиш, че това е наказание от страна на Председателя? И аз си помислих същото, но… Ти няма ли да ходиш?
Харп разпери ръце, като че ли не можеше да намери подходящи думи.
— Имаш много приятели.
— Знам, аз съм добър разказвач. Може би това е причината.
— Можеш да се пишеш доброволец. Представяш ли си какви истории ще можеш да разказваш след това?
Харп отвори уста, затвори я и сви рамене.
Несигурността на Гавинг изчезна. Вече знаеше какво става: Харп просто се страхуваше.
— Не мога да разбера каквото и да е било — подхвърли той. — Ти научи ли нещо?
— Една добра и една лоша новина. Лошата е, че ще бъдете девет души, вместо първоначално определените осем. Деветият си ти. Добрата все още е само слух: водач ще е Клейв.
— Клейв?
— Самият той. Вероятно… Май наистина ще се окаже, че Председателя гледа да се отърве от всички, които не харесва. Той…
— Клейв е най-добрият ловец в туфата. Той е зет на Председателя.
— Да, но не живее с Мейрин. Освен това… имам известни предположения.
— Какви?
— Твърде сложно е — поклати глава Харп и започна да се отдалечава. — Освен това може и да греша…
Мъгливият пръстен се виждаше като бяла линия, която излиза от светлосиньото небе и се стеснява в посока запад. По-нататък по дъгата се виждаше Голд — едно вълмо от бушуващи назъбени вихри. Погледът му се премести към Вой. Блестяща точка, като диамант в пръстен, разположена точно отдолу… Сега беше по-контрастна и светла, отколкото в детството на Гавинг. Тогава Вой беше по-замъглен и неясен.
При преминаването на Голд, Гавинг беше на десет години. Спомняше си как мразеше Учения заради неговите предсказания за нещастия и заради страховете, които пораждаха тези предсказания. Ураганните ветрове бяха достатъчно ужасни… Но Голд премина и ветровете поутихнаха.