Четирите млади момчета следяха внимателно словото, но пръстите на краката им леко пощипваха растенията-хеликоптери. Узрелите храстчета им отвръщаха като изхвърляха семената си — миниатюрни перки, въртящи се около собствената си ос. Момчетата стояха сериозни и неподвижни, без да обръщат внимание на шумящия облак.
Хумор от ямата. Много хора с мъка сдържаха усмивките си, но на Гавинг не му бе до смях. Имаше четири братя и сестра, но всички измряха преди да навършат шест години, както и повечето деца на Туфата Куин. А сега, когато върлуваше глад, мряха още повече… Той беше последният от фамилията. Всичко, което виждаше днес, пробуждаше спомени.
Обикновена ловна експедиция! Но бунтуващият се стомах твърдеше друго. Защо избраха точно него — несбъднат герой от единствен лов? Нима няма други, по-опитни мъже?
Отмъщение заради Лейтън. Дали и другите са наказани? Кои бяха другите? Как ще ги екипират? Кога най-сетне ще свърши това безкрайно погребение?
Председателя говореше за сушата и за необходимостта от саможертви. Погледът му се спираше на отделни хора, Гавинг беше един от тях.
Когато дългата реч най-сетне свърши, Мартал се бе свлякла още два метра надолу по склона. Председателя си тръгна бързо, за да изпревари настъпващия ден.
Гавинг се понесе с пълна скорост към Трапезарията.
Екипировката беше натрупана върху паяжина от сухи гръбначни клони, която Племето Куин наричаше земята. Харпуни, навити въжета, куки, мрежи, кафяви торби от груб плат, сандали-котки, половин дузина летящи шушулки… една купчина, която трябваше да им вдъхне кураж и да им запази живота. А храна? Храна не се виждаше никъде.
Другите бяха дошли преди него. Дори при най-бегъл поглед представляваха странна смесица. Той видя познато лице и извика:
— Образовани! Ти също ли идваш?
Образования бавно се приближи към тях.
— Да. Аз участвах при планирането — сподели той.
Образования — щастлив самохвалко, посветил се на професия, която изисква много усърдие, бе дошъл със собствените си въже и харпун. Изглеждаше нетърпелив и зареден с енергия. Огледа се наоколо и промърмори:
— О, фураж за дървото…
— Какво искаш да кажеш с това?
— Нищо — той подритна една купчина одеяла и добави: — Поне няма да тръгнем голи.
— Но май ще тръгнем гладни.
— Може би ще намерим нещо за ядене на ствола. Хубаво би било.
Образования беше стар приятел на Гавинг, но като ловец хич го нямаше. Ами Мерил? Щеше да е грамадна жена, ако тънките криви крака съответстваха на тялото й. Издължените й пръсти бяха твърди, ръцете й — дълги и силни. Тя ги използваше за всичко, дори за ходене. Беше се подпряла на плетената стена на Трапезарията и чакаше с безизразен вид.
До нея стоеше еднокракият Джиован. Беше се хванал с една ръка за клоните, за да се задържи прав. Гавинг го помнеше като ловък и дързък ловец. След това го нападна нещо, за което той никога не искаше да разкаже. Върна се полужив със счупени ребра, левият му крак беше откъснат, над раната си беше направил турникет с въжето. Оттогава минаха четири години, но раните продължаваха да го болят и той не пропускаше случай да напомня на всички за това.
Глори беше кокалеста, обикновена жена на средна възраст, без деца. Непохватността й бе всеизвестна. Тя се сърдеше на Харп за клюките, които разпространява по неин адрес, и имаше пълно основание за това. Една от тях беше историята с клетката на пуйките, но имаше и друга за розовия белег, който минаваше по дължината на десния й крак, получен докато все още изпълняваше задълженията на готвачка.
Омразата в очите на Алфин му напомни времето, когато го беше пернал през ухото с един клон, издаваше още и склонността му да бъде злопаметен. Градинар, боклукчия, погребален агент… Всичко друго, но не и ловец, а още по-малко изследовател. Включването му в групата беше напълно необяснимо. Нищо чудно, че изглеждаше озлобен.
Глори чакаше със скръстени крака и сведен поглед. Алфин я наблюдаваше със затаена ненавист. Мерил изглеждаше безразлична, отпусната, а Джиован мърмореше непрекъснато.
Това ли са спътниците му? Стомахът на Гавинг се сви болезнено.
Клейв влезе енергично в Трапезарията, от двете му страни имаше по една млада жена. Той се огледа и като че ли остана доволен от това, което видя.
Значи е истина. И Клейв идва с тях.
Наблюдаваха го как кима с глава и рови с крак струпаната екипировка.