Близначките подновиха изкачването си, Гавинг ги последва.
Движим се добре, помисли си Клейв. Но безпокойството за Мерил не го напускаше. Тя ги бавеше, но поне се стараеше. Някъде към средата на ствола, тя несъмнено щеше да открие, че е по-лесно да се движи само с помощта на ръцете си. Там притегляне липсва, предметите се реят свободно без опасност от падане. Поне така твърдеше Учения.
Само Алфин продължаваше да седи сред последните клонаци на туфата. Клейв очакваше да има проблеми с него, но не такива. Прехвърлил четиридесетте, но все още стегнат и здрав, Алфин беше най-възрастния в екипа. Дали не е време да жегне честолюбието му?
— Имаш ли нужда от сандали-котки, Алфин? — провикна се той.
Алфин избра един от възможните няколко отговора:
— Може би.
— Ще те изчакам — спря на място Клейв, отвори раницата си и подвикна към Джиован: — Поеми водачеството!
Алфин се изкатери до него. Изражението му беше мрачно, очите — полузатворени. Нещо не беше наред.
— Надявах се да поддържаш поне темпото на Мерил — промърмори Клейв и му подаде сандалите.
Алфин ги пое и започна да се обува.
— Има ли някакво значение? — изръмжа след известно време той. — Всички сме обречени. Това обаче едва ли ще помогне на онзи трупоносец! Очевидно търси начин да се отърве от недъгавите…
— Кой?
— Председателя, нашият мил Председател! Но той забравя, че когато хората започнат да умират от глад, те ще изритат не само него, но и всеки друг управник. Той прогони недъгавите — тези, които не биха могли да му навредят… Но да видя за какво ще се хване, когато бъде изритан в небето!
— Нима и мен слагаш в бройката на недъгавите? — усмихна се Клейв. — Тогава защо не опиташ да ме изпревариш нагоре по ствола?
— Всички знаят защо си тук, заедно с жените си — промърмори Алфин.
— О, сигурно е така — сви рамене Клейв. — Но ако ти имаш желание да живееш с Мейрин, аз нямам нищо против. Можеш да опиташ, след като се върнем, разбира се. Лично аз не успях… Тя също не беше очарована, да не говорим за баща й. Доста късно разбрах, че действително е създадена да ражда деца…
Алфин изсумтя.
— Наистина мисля така — увери го Клейв. — Ако някъде по този ствол се крие спасението на племето, аз непременно ще го открия. А след това ще се кандидатирам за Председател. Какво ще кажеш?
Изненадан, Алфин се взря в лицето му.
— Май ламтиш за власт, а? — промърмори той.
— Още не съм решил. Да речем, че съм достатъчно луд да тръгна за Голд. Идеята действително е налудничава, но… Вероятно Джаян и Джини ще могат да се грижат сами за себе си… Взех Мерил, защото Председателя се готвеше да ме качи на някоя летяща шушулка. Но в замяна той пък ми натресе Гавинг. С това чашата преля!
— Гавинг не е по-лош от другите хлапета, които съм учил. Много е любознателен, непрекъснато задава въпроси…
— Не е там работата — въздъхна Клейв. — Той просто е твърде млад, брадата му едва набожда. Няма сериозни провинения, ако изключим участието му в онзи злополучен лов, довел до отнасянето на глупака Лейтън… Все едно. Алфин, някои членове на тази експедиция са опасни за останалите…
— Ти знаеш най-добре.
— А ти как би се оправил?
Алфин се усмихна — нещо, което му се случваше много рядко. Отговорът му дойде с известно закъснение:
— Рано или късно Мерил ще се пребие… Но Глори ще се подхлъзне в най-неподходящия момент и ще убие някой друг. С това лесно ще се справиш… Достатъчно е да я побутнеш колкото да излезе от равновесие, а след това да я върнеш у дома по бързия начин… Там горе, където притеглянето е по-слабо.
— И на мен ми хрумна подобна мисъл. Но ти също си заплаха за нас, Алфин. Защото в душата ти се таи омраза. Проблемите ни и без това не са малко, за да пазим гърбовете си и от теб… Предупреждавам те, че ще те върна у дома по бързия начин още при първия проблем, който се опиташ да създадеш!
Алфин пребледня.
— Направи го — промърмори той. — Но не забравяй да се отървеш от Глори, преди да е бутнала някой от ствола. И Джиован ще ти каже същото…
— Не ме учи какво да правя — отвърна Клейв, помълча малко и добави: — И едно последно нещо… Ти превръщаш твърде голяма част от енергията си в злоба. Запази я. Вероятно ще имаш нужда от нея… А сега тръгвай.
Алфин поднови изкачването, Клейв го последва.
Глава трета
Стволът