Денят настъпи бавно и също така бавно си отиде. Развидели се отново, експедицията продължаваше изкачването. Мъжете свалиха туниките и ги сгънаха в раниците си, малко по-късно същото сториха и жените. Клейв час по час хвърляше похотливи погледи към Джаян и Джини. Гавинг не искаше да се зазяпва, но гледката беше твърде изкусителна и пречеше на катеренето.
Джаян и Джини бяха двадесетгодишни близначки, еднакви като две капки вода, с бледа кожа и тъмна коса, миловидни овални лица и хубави твърди гърди. Повечето от членовете на племето ги вземаха за глупачки, вероятно защото не бяха много приказливи. Гавинг обаче не мислеше така. Държаха се рационално и практично. В момента например Джини се катереше редом с Клейв, докато Джаян беше далеч назад и подкрепяше изоставащата Мерил.
Отстъпил водачеството на Клейв, Джиован се катереше упорито и равномерно, а от устата му се сипеха проклятия: срещу вятъра, срещу кората на ствола, срещу отдавна липсващия крайник… И Алфин може да е водач, помисли си Гавинг. Но кой знае защо той непрекъснато спираше и гледаше надолу.
Раменете и краката на Гавинг пламтяха от умора. Прекалено често правеше грешки, котките му коварно се плъзгаха.
Всеки прави грешки, когато е уморен. Гавинг видя как Глори се подхлъзна, падна и започна да се свлича. Задържа се за един ръб на кората два-три метра по-надолу, с цената на огромни усилия. Отчаяно притисната към ствола, тя безпомощно наблюдаваше приближаването на Гавинг.
Беше почти парализирана от страх.
— Хайде, тръгвай — промърмори Гавинг. — Аз ще съм зад теб и ще те хвана, ако случайно се подхлъзнеш отново.
Тя погледна надолу, кимна и трескаво запълзя. Движенията й бяха неравномерни и някак конвулсивни, хабящи твърде много енергия. Гавинг забави темпото.
Глори скоро се подхлъзна отново. Гавинг се вкопчи в кората, протегна ръце и притисна хълбоците й към дървото. Залепена за ствола, тя дишаше тежко. След секунди набра сили и отново запълзя нагоре.
— Някой да е жаден? — извика Клейв и се обърна назад да огледа подчинените си.
Отговорът беше твърде очевиден. Разбира се, че бяха жадни.
— Завийте на изток — подхвърли Клейв. — Там ще намерим нещо за пиене.
Постоянно течащата вода беше издълбала канал по източната страна на ствола. Широк петдесетина метра и почти сух. Тук облаци минаваха рядко, влагата от тях кондензираше по кората, а вятъра и Кориолисовите сили я превръщаха в няколко жалки вадички, стичащи се надолу, към източния край на Туфата Куин.
— Внимавайте — обади се Клейв. — Много е хлъзгаво, вероятно ще се наложи да забиваме клинове.
— Насам! — извика високо над главите им Образования.
Групата предпазливо се насочи към него. Огромен къс скала се беше забил в дървото, вероятно преди стотици или хиляди години. Стволът го беше погълнал до половината. По този начин се беше образувало нещо като удобна платформа, край която потокът се разделяше на две. Клейв започна да забива клинове и когато Мерил и Джаян най-сетне се присъединиха към групата, между тях вече се бяха проточили удобни обезопасителни въжета.
Мерил се просна по очи, гърдите й напрегнато се вдигаха и отпускаха. Джаян й донесе вода.
Глори лежеше на скалата със затворени очи. По едно време се надигна и запълзя към дясното разклонение на потока. Там спря и се извърна към Клейв:
— Има ли някакви ограничения?
— В смисъл?
— Колко можем да пием. Тази вода отива в…
Клейв се изсмя и изведнъж заприлича на Председателя, по време на Празника на полугодието.
— Пийте колкото искате! — извика той. — Къпете се, пръскайте се до насита! Кой може да ни спре? Нямаше да сме тук, ако племето Куин се грижеше както трябва за своята вода!
После извади от раницата си единствената тенджера на експедицията и започна да облива всички около себе си: Мерил, която нададе радостни викове; Джиован, който заломоти неразбрано от изненада; Джаян и Джини, които се приближиха към него със заплашително огънче в очите.
— Не смея да се боря на тази коварна издатина — предупреди ги той и отпусна ръце. Близначките го нападнаха едновременно, търкулнаха го в потока и увиснаха на ръцете и краката му, за да не отлети настрана:
Изкачваха се спираловидно. Според Клейв целта им беше не само да вървят нагоре, но и да изследват околността. Гавинг слушаше монотонните ругатни на Джиован, докато накрая вятърът ги заглуши.
Хвърли в устата си шепа зелен памук. Клончето в раницата му вече беше почти голо. Далеч на хоризонта тъмнееха облаци, около тях се забелязваха десетина точици, които вероятно бяха езерца. Но бяха далеч, на стотици километри от тях. Беше му ясно, че по времето за сън всички щяха да изпитват осезателен глад…