ДЛОРИС, ХАРИЕТ, КОР — надзиратели на Дървото Лондон.
КАРАЛ, МАРК, НАТРИ — ловци от Дървото Лондон.
Схеми
Пролог
„Дисциплина“
Това продължаваше много повече, отколкото бе очаквал. Шарлс Дейвис Кенди не беше нетърпелив. След промяната той вярваше, че е имунизиран против нетърпение. Но все пак това продължаваше прекалено! Какво правеха те там?
Неговите сетива не бяха ограничени. Той разполагаше с извънредно разнообразен набор от телескопи — можеше да възприема пълния електромагнитен спектър от микровълните до рентгеновите лъчи. Но Мъгливият пръстен затрудняваше зрението му. Представляваше комбинация от ураганни ветрове, прах, водни па̀ри, огромни развълнувани маси мръсна вода или рядка тиня; свободно реещи се скали, вейки, бучки и туфи зеленина, зелени повърхнини по скалите или по водата, водорасли, които багреха облаците в зелено; дървета, които бяха с формата на знака за интегриране, ориентирани радиално към неутронната звезда, със зелени туфи в краищата; същества с размерите на китове с огромни уста, които се носеха из зеленеещите облаци…
Животът в Мъгливия пръстен беше навсякъде. Клер Далтън го беше нарекла „коледно венче“. Преди Държавата да я върне към живот като „трупоносец“, тя беше много, много стара жена. Другите никога не бяха виждали коледно венче, Кенди също. Това, което бяха зърнали за пръв път преди половин хилядолетие, беше идеален пръстен от пушек с диаметър няколко десетки хиляди километра и миниатюрна гореща точка в средата.
От докладите им бликаше ентусиазъм. Животът беше на ДНК основа, въздухът не само ставаше за дишане, но имаше даже приятен вкус…
„Дисциплина“ в момента беше в гравитационно неутралната точка зад Света на Голдблат — точката L2. От толкова близо небето беше разделено по равно на обсеяно със звезди черно и обагрени в зелено облаци. Точно отдолу огромен деформиран вихър брулеше останките на гигантска газова планета — скална буца с два и половина пъти по-голяма маса от Земята.
Шарлс не можеше да навлезе вътре. Бушуващата стихия със сигурност би повредила кораба. Той не можеше да отгатне колко дълго трябва да оцелее корабът-сеялка, за да изпълни мисията си. Вече чакаше повече от половин хилядолетие. Точката L2 се намираше вътре в газовия тор, най-плътната част на който беше Мъгливият пръстен. „Дисциплина“ беше подложен на бавното действие на ерозионни сили. Корабът не можеше да издържи вечно на това място.
Но екипажът му не беше изчезнал.
Това би го наранило жестоко.
Той беше изпълнил своя дълг. Техните предшественици бяха метежници, потенциална заплаха за самата Държава. Неговата цел бе да превъзпита техните потомци, но ако излезе така, че Мъгливия пръстен ги е убил… е, нямаше да бъде изненадан. За да оцелее, човек се нуждае не само от въздух, който става за дишане. Мъгливият пръстен зеленееше от форми на живот, приспособили се към странната среда. Може би именно те бяха изтребили късно дошлите съперници, някогашният екипаж на „Дисциплина“.
Шарлс несъмнено би изпитал тъга от подобно развитие на нещата, но това би му позволило да се завърне у дома.
Те биха ме нарекли старомодно недоразумение, мрачно си рече той, докато сетивата му търсеха в точно определена честота на радиодиапазона. Когато се върна у дома, ще бъда модел, създаден преди цяло хилядолетие. Първата им работа без съмнение ще бъде унищожението на компютъра. Ами програмата? Програмата на Шарлс Дейвис Кенди с положителност би могла да бъде изкопирана и запазена, за да се използва от историците. Но вероятността за това беше минимална.
Не, бунтовниците едва ли са загинали. Бяха отпътували с осем броя КАРМ — така се наричаха карго-ремонтните модули на кораба. По всяка вероятност повечето от тях вече са разрушени от времето и корозията, но един-два с положителност са все още използваеми. Преди шест години засече някакъв сигнал. Да, ето го: сноп ослепителна светлина. За момент го видя ясно — интензивността му свидетелстваше, че става въпрос за водород, изгарящ в кислородна среда.
Включи мазера и изстреля мощни кратки импулси: „Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата.“