— Че на кого са му потрябвали крака?
Беше увиснала на една ръка от клина, забит в кората на дървото.
— Мерил, добре ли си? — изкрещя Гавинг.
— Чувствам се отлично! — отвърна тя и пръстите й се разтвориха. Започна да пада, лека като перце. Лесно се улови за следващия клин. — Образования е прав, ние можем да летим!
Гавинг запълзя натам. Джини вече беше под Мерил и забиваше нов клин. Към тях се присъедини и Джаян с готово въже в ръка. С общи усилия издърпаха Мерил обратно към дървото.
Тя не оказа съпротива, на лицето й грееше тържествуваща усмивка.
— Защо живеем в туфата, Гавинг? — изграчи тя. — Тук има храна и вода, краката са напълно излишни. Нека останем. Ще си изкопаем свои дупки, вместо да се крием в хралупите на животните. Имаме месо от онзи звяр с хобота, имаме и тези черупчести животинки и ветрилните гъби. До гуша ми дойде от сладката зеленина! Кой е луд да се върне там долу, където трябва да върви с краката си?!
С тази гъба трябва да се внимава, помисли си Гавинг, докато забиваше клинове в кората. Джиован правеше същото от другата страна на Мерил. Но къде изчезна Клейв?
Вдигна глава и видя водача на експедицията високо горе на ствола. До него висеше Алфин, двамата ожесточено спореха.
— Хайде, тръгваме! — извика Мерил, после учудено добави: — Хей, какво правите? — Гавинг и Джиован мълчаливо я привързваха към кората. — Слушайте, имам чудесна идея. Намерихме каквото ни трябва, дайте да се връщаме у дома… Ще убием още един звяр с хобот и ще засадим туфата с ветрилни гъби. А част от племето спокойно може да се засели тук… — Забеляза Клейв и Алфин, които се спускаха по ствола: — Клейв, как ме виждаш като Председател?
— Ще бъдеш страхотна — отвърна водачът, после огледа членовете на експедицията и добави: — За известно време ще останем тук. Моля всички да се вържат. И никакви опити за летене!
— Не бях сънувала, че мога да се чувствам толкова добре! — усмихнато рече Мерил. — Родителите ми не ме обичаха и просто чакаха да умра. Но не дочакаха да ме пъхнат в устата на дървото. По едно време бях решила сама да си отида… Сега съм щастлива, че не го сторих. Понякога ми се струваше, че съм нещо като пример, от който се нуждаят хората за да бъдат щастливи. Защото имат крака… — Извърна се към Джиован и шепнешком добави: — Дори само един крак… — После отново повиши глас: — Крака! За какво са ни крака?
— Докога трябва да търпим това? — изръмжа Джиован, обръщайки се към Клейв.
— Не се налага да търпиш нищо — успокои го водачът. — Тръгвай с Образования, намерете подходящо място за спане.
— Какво по-точно? — огледа се Джиован.
— Пещера, пукнатина в кората, издатина… Всичко ще влезе в работа, крайно време е да престанем да висим тук като месо за опушване.
— И аз отивам — каза Алфин.
— Ти ще останеш.
— Не се отнасяй с мен като с дете, Клейв! Хапнах съвсем мъничко от сърцевината на проклетата гъба, чувствам се добре!
— Така се чувства и Мерил.
— Какво?
— Няма значение. Кисел си, това не е лошо… Мерил се чувства добре, но…
— Алфин, на теб дължа всичко! — прекъсна ги Мерил с лъчезарна усмивка на уста. Гавинг с учудване установи, че тази жена е станала дори красива. — Благодаря ти, че се съгласи да ме включат в експедицията… — Прозя се, промърмори едно „Колко ми се спи“ и потъна в мъртвешки сън.
Видял въпросителните погледи на околните, Алфин въздъхна и неохотно започна:
— Аз… Е, добре, реших да обърна внимание на Председателя… Да изпратиш жена без крака нагоре по ствола си е истинска лудост! Клейв, аз наистина се чувствам добре. Буден. Гладен. Бих опитал още малко.
Клейв извади едно ветрило от торбата си. Откъсна няколко алени ресни, след това подаде на Алфин голямо колкото длан парче от бялата вътрешност. Алфин го прие без да трепне и започна да яде с такова театрално задоволство, че Клейв се захили. Откъсна останалите червени ресни и да ги сложи отделно в торбата.
Появиха се Джиован и Образования. Бяха открили още една маркировка DQ, обрасла с гъби.
— Заразени са — рече Образования. — Ще трябва да ги изгорим.
— Ами ако огънят се разрасне? — погледна го изпитателно Клейв. — Тук няма никаква вода… Всъщност, нека идем да хвърлим едно око… Джаян, Джини, останете при Мерил. Ако се събуди, една от вас да дойде да ме повика.
Изследваха обраслото място с безкрайно внимание. Очевидно изскубването на цялата тази сива козина щеше да е трудна задача. Клейв измъкна парче плат и го запали. То гореше бавно.