Главният двигател на оцелелия КАРМ работеше вече няколко часа наред. Ускорението му беше бавно. Така става, когато се тегли или тласка нещо с голяма маса. Какво ли правят те там?
Дали отдавна са забравили „Дисциплина“ и Шарлс Дейвис Кенди?
Самият Кенди беше забравил много неща. Но това, което помнеше, беше толкова ярко, като че ли се е случило току-що. Безплодните опити за връзка не отнемаха цялото му внимание. Кенди търсеше пристан в спомените си.
Целта беше жълто-бяла звезда със спектър, твърде близък до този на Слънцето, която обикаляше около невидимо тяло. При маса 1,2 пъти по-голяма от тази на Слънцето, T3 беше малко по-ярка и синя от него — приблизително G0 или G1. Другото тяло беше с маса около половината от тази на Слънцето и трябваше да е звезда, а не планета. Освен това трябваше да се вижда.
Телескопичните наблюдения, направени от предишни експедиции до други звезди, предлагаха на Държавата напълно достатъчна информация. Системата имаше още най-малко едно тяло с размерите на планета. А това би могло да е планета, наподобяваща Земята в най-ранните етапи на развитие. В такъв случай мисията на „Дисциплина“ би приключила съвсем бързо и лесно. Достатъчно беше да разпръсне в атмосферата водорасли, произвеждащи кислород, а след това да поеме по обратния път. После, в някой далечен ден, Държавата щеше да се върне и да открие един напълно готов за колонизиране свят.
Междувременно обаче бяха необходими периодични проверки.
Основната задача на „Дисциплина“ беше да разпръсква семена. Главна цел — пръстенът от жълти звезди, около които вероятно се въртяха подобни на Земята планети. Втората му мисия беше секретна, известна единствено на Кенди. Чисто изследователските задачи идваха едва на трето място. Тук спиране не се предвиждаше. Кенди възнамеряваше да прелети с „Дисциплина“ покрай T3, да я заснеме и да изчезне в пустошта. Скоростта на кораба беше изчислена така, че в един момент можеше да се изстреля ракетата със специална глава, в която се намираха подбрани водорасли.
В командния модул имаше четирима членове на екипажа. Бяха впили очи в широкия екран, върху който грееше размазаният образ на жълто-бялата звезда, а наблизо сияеше синкаво-бяла точица. Очите на Сам Голдблат бяха насочени към един по-малък страничен екран, върху който беше фиксиран спектъра на T3.
Шарън Левой говореше за записващото устройство, никой от останалите не слушаше.
— Това решава нещата. Левой е стара неутронна звезда, между половин и един милиард години след фазата на пулсар. Все още е гореща като ада, диаметърът й е едва двадесет километра. Излъчващата площ е почти несъществена. Вероятно през цялото това време е намалявала скоростта си на въртене и е губила от първоначалната си топлина. Не я виждахме досега, защото излъчва прекалено малко светлина.
— Около жълтата звезда-джудже положително се въртят планети, но те едва ли имат атмосферна обвивка. Би трябвало да очакваме, че подобна обвивка се е изпарила в момента, в който Левой се е превърнала в свръхнова.
— Предполага се, че ние сме първата експедиция тук! — изръмжа Голдблат. — Обади се, Кенди!
Екипажът не биваше да подозира, че корабният компютър е способен да го подслушва. Затова Кенди каза:
— Здравей, Сам. Какво става?
Сам Голдблат беше едър, закръглен мъж с гъсти, грижливо поддържани мустаци. Откакто Левой откри неутронната звезда и й даде името си, тези мустаци бяха обект на ожесточено дъвчене. Най-накрая можеше да даде воля на злобата, натрупала се в душата му.
— Кенди, имаш ли записи от предишна експедиция?
— Не.
— Е, добре, коригирай ме, ако сбъркам някъде… Тези абсорбционни линии тук са от кислород и вода, нали? Което означава, че някъде в тази система има органичен живот. Какъв е изводът? Държавата очевидно е изпратила кораб-сеялка!
— Забелязах спектъра. Но органичен живот може да се развие и по естествен начин, Сам… Не забравяй примера със Земята. Същевременно тези линии едва ли свидетелстват за наличието на живот от земен тип. Подчертани са прекалено ярко, което говори за наличието на твърде много кислород и още повече вода.
— Добре де, Кенди — промърмори примирително Сам. — Но ако това не е планета, тогава какво е?
— Ще разберем, едва след като се приближим значително повече.
— Хм… Не и при тази скорост, Кенди. Налага се да намалим… Слез на минимума, допустим за двигателя на Бусард. Ще използваме минимално количество гориво, ще се поогледаме, а после ще хванем слънчевия вятър да ни движи…