— Това е опасно — обяви Кенди. — Препоръчвам да не се прави.
Тук нещата би трябвало да приключат.
В продължение на петстотин и дванадесет години Кенди се занимаваше с редакция. Изтриваше от паметта си всичко онова, което вече не вършеше работа. По тази причина не знаеше дали е приел предложението на Голдблат. Най-вероятно е станало друго — Голдблат е убедил капитан Куин и останалите от екипажа, а Кенди се е подчинил. На тях? Или на собственото си любопитство?
Сега си припомняше съхраненото.
Левой и T3 обикаляха около обща точка по ексцентрични орбити, като средното разстояние беше 2,5 x 108 километра, период на една обиколка — 2,77 земни години. Когато „Дисциплина“ влезе в системата, неутронната звезда се намираше зад жълтото джудже. Сега тя вече влизаше в обсега на корабните телескопи.
Видя пръстен от бяло-зелен облак с ярко петно в центъра. Именно в това петно забелязаха спектралните абсорбционни линии, обозначаващи наличието на вода и кислород. Размерите му бяха нищожни по астрономическите стандарти — областта с най-голяма плътност обикаляше около неутронната звезда на 26 000 километра — около четири земни радиуса.
— Прилича ми на коледно венче — въздъхна Клер Далтън.
Красива жена с дълги бедра, но имаше стари спомени на „трупоносец“. Всъщност, какво търси тя в командния модул? Стоеше редом с капитан Денис Куин, вероятно именно той я беше поканил. Признак за влошаване на дисциплината, отсъди Кенди. Налага се повишено внимание…
Екипажът на „Дисциплина“ продължаваше да изучава този „коледен венец“. После Сам Голдблат вдигна глава и изрева:
— „Светът на Голдблат“! Кенди, слушай заповедта ми! Да се направи официален запис: там има планета и тя ще се нарича „Светът на Голдблат“!
— Не сме достатъчно близо за проверка, Сам.
— Трябва да е там. Знаеш ли как функционира газовият тор?
Това беше записано в паметта на Кенди.
— Да. По всяка вероятност имаш право. Все пак ще огледам с радара този въртоп от урагани, когато минем край тях.
— Какво означава „да минем край тях“, по дяволите? Трябва да спрем и да изследваме този невероятен феномен! — Очите на Голдблат потърсиха подкрепа от присъстващите: — Планета няма, но живот има! Трябва да проучим всичко! Клер, Денис, разбирате това, нали?
Екипажът се състоеше от дванадесет граждани и осем „трупоносци“, които имаха думата при обсъждане, но не притежаваха граждански права. А правата на гражданите бяха далеч по-малки, отколкото си мислеха. Кенди обаче предпочиташе да поддържа илюзията им, че управляват, главно по морални съображения.
Не си струваше дори да обсъжда предложението на Голдблат.
— Помислете — каза Кенди. — Разполагаме с гориво само за едно снижение на скоростта. Без него не можем да се върнем на Земята.
— Там има вода — обади се замислено Денис Куин. — Ще можем да презаредим. Готов съм да се обзаложа, че тя е богата на деутерий и тритий. Другояче не може да бъде — нали обикаля в праха на свръхнова звезда!
Клер Далтън се взираше в идеалния пръстен от пушек с миниатюрна гореща точка в центъра, който пулсираше върху екрана.
— След като изстине, неутронната звезда губи значителна част от скоростта на въртеливото си движение, почти всичката си топлина, а и по-голямата част от убийственото магнитно поле на пулсарите — промълви замислено тя. — Продължава да е ярка, но вече е твърде малка, за да изпуска значими количества топлина. Може би наистина ще можем да живеем там… — Огледа лицата на останалите и добави: — Не дойдохме ли за това? Да търсим странностите на Вселената… Нима ще се върнем точно когато открихме нещо наистина интересно?
В гласа й прозвуча презрение.
Паметта на Кенди се насочи към този момент. Естествено. Началото на бунта.
Той си припомняше как обновяваше файловете с информация относно механиката на газовите торове.
Две планети обикалят около двойна звезда — газови гиганти от типа на Юпитер без спътници. Могъща Свръхнова, звездата с положителност е изхвърлила надалеч всичко по-дребно.
Едната страна на Мъгливия пръстен е деформирана — страховит въртоп от урагани. В нея е скрито скално-метално ядро с 2,5 пъти по-голяма маса от земната. В плътната и гореща атмосфера се съдържа известно количество кислород и водни па̀ри. Светът на Голдблат се подчинява на въздушните течения, следователно е негоден за обитаване. Би могъл да възприеме земните форми на живот само ако се премахне атмосферата. Това обаче е невъзможно, тъй като огромната по обем атмосфера постепенно се прелива в самия Мъглив пръстен.